ПРЕВОДАЧЪТ ПРЕДСТАВЯ:
ФРЕНСКИ ПОЕТИ ЗА ЛЮБОВТА – превод от френски Иванка Попова-Велева
ЖАК ПРЕВЕР
ДЕЦАТА, КОИТО СЕ ОБИЧАТ
Децата, които се обичат, се целуват прави
Подпрени на вратите на нощта
И преминаващите минувачи ги сочат с пръст
Но децата, които се обичат,
Не им обръщат никакво внимание
И само сянката им потрепва леко в нощта,
Възбуждайки гнева на минувачите –
Техния гняв, тяхното презрение, техния смях
И тяхната завист
Децата, които се обичат, не обръщат внимание на никого
Те са другаде, много по-далеко от нощта
Много по-високо от деня
В ослепителната светлина на своята първа любов.
БУКЕТЪТ
Какво правиш тук, момиченце
С тези току-що откъснати цветя
Какво правиш тук, девойко
С тези цветя, тези сухи цветя
Какво правиш тук, красавице
С тези вехнещи цветя
Какво правиш тук, госпожо
С тези умиращи цветя
Чакам победителя.
ПАРИЖ В НОЩТА
Три клечки кибрит, запалени една по една в нощта
Първата, за да видя лицето ти цяло
Втората, за да видя очите ти
Последната, за да видя усните ти
И пълният мрак, за да си спомня всичко това
Притискайки те в прегръдката си.
ПЕСЕНТА НА ТЪМНИЧАРЯ
Къде така, хубав тъмничарю
С този ключ, изцапан с кръв
Отивам да освободя моята любима
Ако не е вече късно
Която заключих
С нежност, с жестокост
В тъмните ъгли на моята страст
В дълбините на моите терзания
В лъжите за бъдещето
В глупостта на клетвите
Искам да я пусна
Искам тя да е свободна
И дори да ме забрави
И дори да си отиде
И дори да се върне
И отново да ме обича
Или да обича друг
Ако друг ѝ харесва
И ако остана сам
А тя замине
Аз само ще запазя
Ще запазя завинаги
В двете си шепи
До края на дните си
Топлината на нейните гърди
Оформени от любовта.
Жак Превер (Jacques Prévert)
ДЕНИЗ ЖАЛЕ
БРАЧЕН ЖИВОТ
Обичам те за неприятностите, с които ме замеряш
За сивите и корави като селски хляб дни
С които изплитам тялото, сърцето и дома си.
ЦВЕТОВЕТЕ НА МОРЕТО (откъс)
Заминавам
Не заминавам заради любовник
Заминавам заради себе си
Тук
Аз съм вързана
Вързана съм
Не познавам вече
Радостта да играя
Радостта да бъда харесвана
Радостта да обичам
Не познавам вече
Радостта да се смея
Радостта от горите
Детската радост
Да хапна нещо вкусно
Вързана съм
Така че заминавам
Не заради любовник
Заради мен самата.
Дьониз Жале (Denise Jallais)
ПОЛ ЕЛЮАР
ХАЛКА НА СПОКОЙНИЯ ПРИСТАН
Преминах вратите на студа
Вратите на мойте огорчения
За да дойда и целуна твоите устни
Град, свит до размера на нашата стая
Където абсурдният прилив на злото
Оставя умиротворяваща пяна
Халка на покоя, аз имам само теб
Ти ме учиш отново що е човешко същество
Когато отказвам да зная
Дали имам себеподобни.
НАШИЯТ ЖИВОТ
Ние няма да стигнем до края всеки сам, а по двойки
Като се познаваме по двама, ще се опознаем всички
Ще се обикнем всички и децата ни ще се смеят
На мрачната легенда, в която плачел самотник.
Пол Елюар (Paul Eluard)
Превод от френски: Иванка Попова-Велева
