ХАЙКУ И ДИАЛЕКТИКАТА – статия на Димитър Анакиев
(ИЛИ БАШО И „ФУЕКИ РЮКО“)
От своето велико начало – великият Башьо – хайку е преминало през всички възможни фази, включително различни експерименти: формални и съществени.
Можем само да благодарим на Масаока Шики, че не знаем това днес. Тъй като Шики просто предаде на забрава 90% от творбите на Башьо и в желанието си строго да кодифицира японските литературни форми, избра само 100 от неговите хайку, които днес формират стандарта на японската и западната хайку литература.
Башьо, тъй като е пълнокръвен поет, добре разбира, че поезията и поетичните форми не са вкаменени, идеалистични произведения, а диалектични и следват своето време. Освен че прави различни формални експерименти (пише хайку например с 2-5-12 срички), той въвежда принципа „фуеки рюко“ в своята естетика.
Какво е „фуеки рюко“? Преведено с нашия философски речник, това е просто „принципът на диалектиката“. Това са два даоистки противоположни елемента (като „ин“ и „ян“) в постоянно взаимодействие помежду си. „Fueki“ означава „постоянство“, докато „ryuko“ означава „промяна“.
Както е известно, даоистките двойки противоположности движат както природата, така и културата. За хайку това оз-начава постоянен диалог с неговата традиция чрез постоянно движение и промяна. В хайку има променящи се елементи, това са идеологически категории като будистките естетически категории: sabi, wabi, aware, уugen. Разбира се, управляващата идеология и нейните естетически стандарти постоянно се променят.
Башьо обаче открива, че съществуват и постоянни, непроменливи характеристики на хайку поезията, които произтичат от нейното поетично битие, а именно: „хосоми“ (тайнственост), „каруми“ (интуитивност) и „шьори“ (метафоричност).
Ето защо Башьо поставя принципа на диалектиката („фуеки рюко“) редом с поетичната истина („макото“) като два основни елемента на своята естетика.
*
Знаейки това, можем да разберем и защо Башьо разбива културните стереотипи на своето време, използвайки техниката „kakeawase“ (пресичане).
Ето един пример:
Славеят
курешките му върху сух оризов сладкиш
в коридора
Башьо (превод: Димитър Анакиев)
Славеят е типичен културен стереотип („gago“) както в китайската, така и в японската придворна поезия. Славеят на Ба-шьо, обаче, дефекира по храната. Това е истински славей, а не стереотипен славей, носител на „идеални ценности“.
Башьо използва техниката „kakeawase“ като добавя разговорни думи („zokugo“) към стереотипите („gago“, „kigo“) и по то-зи начин „пресича“ (разрушава) социалните конвенции. Тази техника, прилагана от Башьо, е поредното доказателство, че той е съвременен (gendai) поет на своето време.
Виждаме техниката „kakeawase“ и при съвременните български хайку поети. Ето два примера:
отдадена на лятото
и жегата в ума ми
цял ден ходя без гащи
Венелина Петкова
Тук виждаме две стереотипни думи, две „kigo“ (лято, жега) и една „zokugo“ (гащи), която предизвиква шокиращ ефект.
Стара дебела муха кацна
върху изгнилата дъска
еякулира
Димитър Анакиев
И тук виждаме стереотипна дума „ki-go“ (муха) и с нея „zokugo“ (еякулация), която предизвиква пресичащ ефект.
„Фавн и Нимфа“, худ. Франц фон Щук, 1904
Следователно, в хайку виждаме две практики: едната – традиционна, идеалистична, изгражда стереотипи и другата – съвременна, диалектична, към която принадлежи и Башьо, разрушава стереотипите.
Димитър Анакиев
