ХАЙКУ И ТУШ – статия на Венелина Петкова
Дали не е доживотна любов?
Забивам пирони в галерията.
Иззад тежките рамки
излита птица от туш.
На 30 септември, 2021 в Галерия-клуб на фоторепортера, София открих своя авторска изложба рисунки с източен туш. Тя ознаменува моя литературен дебют с арт-книгата „Бели петна“, осъществен с любезното съдействие на издателство „Ерго“, София – 50 суми-е илюстрации, хайку, хайбун и хонкадори-разговори през времето с други личности от литературата (Сей Шонагон, Валери Даскалов, Ишикава Такубоку).
Нека кажа още в самото начало – тази първа моя книга е една голяма хайга за мен.
Хайга е форма, която съчетава визуално и поетично изкуство, развила се в Япония, с корени в Китай – естетически синкретизъм между калиграфското, поетичното и изкуството на словото.
В Далечния Изток те вървят ръка за ръка – от древността се изпълняват с едни и същи средства (четка, туш и хартия), което ги прави неразделни посестрими. Хайку и хайбун (жанр, който обвързва проза и хайку стих) са литературните форми, завладели сърцето ми с най-голяма сила.
Причините за това е трудно да обясня дори на самата себе си, но една от тях със сигурност е тяхната флуидна същност и непосредственост (която източните артисти наричат „поток“) – да изобразяват „душите на нещата“ и „душите на думите“ (яп. „котодама“), да се материализират върху листа чрез „искреността на авторовото сърце“ (яп. „фуга но макото“).
В тях няма как да излъжеш, те са отпечатък на твоята собствена душа и умението й да предаде чрез връзката си с ръката и настоятелността на практиката своето настроение и дълбочина в момента, в който ги правиш, независимо дали се отнасят към настоящето, бъдещето или миналото като текст и като образ.
Изискват отдаване, ежедневна практика и са духовен път! Привидната им леснота на изпълнение е измамна, но постигнеш ли непосредственост между мисълта и емоцията, ръката и четката с туш в дадена творба – правиш стъпка напред към себе си и към сърцата на тези, в които ще получи отзвук.
откъдето слънцето изгрява …
защо ли натам
ме повлече …
Суми-е
Суми-е е общо название на източната живопис с туш и рисунката с туш. В нея има „течения и техники“, също както при всеки друг вид изкуство. В буквален превод суми-е означава просто „туш-творба“.
Често я наричат на запад източна монохромна живопис и източна монохромна рисунка, но това не я описва много добре, защото не отчита особеностите на техниката, а монохромна живопис може да се постигне с всякакви материали навсякъде по света.
В България са по-известни и ценени китайската изящна цветна живопис „гунби“, печатната техника и естетика на японските „укийо-е“ и „нихонга“.
Хайга
На Изток изкуствата винаги са били по-синкретични, отколкото на Запад.
Например калиграфията е тясно свързана с поезията (изписването на поетични текстове), а когато е добавена и рисунка – тази творба се нарича хайга:
Или дзен рисунките (дзенга) с придружаващо дзенго (дзен мисъл) – един пример е дзен будисткият монах Хакуин. Разбира се, това обвързване е силно способствано от факта, че йероглифите са пиктограми. В много случаи (хайга, дзенга) не се държи на самото калиграфско умение или художнически талант, а на израза на личността на поета/художника чрез неговия почерк, чрез начина, по който е организирал творбата си и е предал непосредственото си чувство или прозрение.
Това е така и до днес.
Четири съкровища в източната калиграфия и монохромна живопис
Влюбих се в ръцете ти, щом видях
как изписваш думата любов.
Дълбокият дъх на черно-бялата зима
Материалите в суми-е са същите като материалите в източната калиграфия (шодо) и се наричат „четирите съкровища“ – а именно: туш (яп. суми), хартия (яп. ками), четка (яп. фуде) и камък за разтъркване на туш (яп. сузури).
Цвят се използва рядко – основно като акцент и това е една от разликите с китайската „гунби“ живопис, в която цветът е на почетно място. Тези четири съкровища са наистина важни, защото чрез тяхната специфика се постига и особеното излъчване на творбите.
Четка
Въпреки цялото си многообразие източната четка е с различна архи-тектоника от тази за акварел, например. Винаги е от естествен косъм. При нея е много важно след като бъде потопена в туша да има „хубав връх“ и „гъвкавост“ – защото чрез тези две технически характеристики се постига богатството на нейната изразност (от нежна, тънка черта до грубо петно).
Четката „танцува“ заедно с ръката на художника/калиграфа, а дори и с цялото му тяло. При арт калиграфията и калиграфията голям формат е най-видимо, че цялото тяло на артиста „рисува“. Това се случва за минути – творбата е готова за минути и е отражение както на умението, така и на състоянието на духа на автора в този момент. Често второто е много по-ценено от първото.
Не случайно на изложби авторите призовават публиката да усети/чуе музиката в калиграфските им творби, и не случайно за рисунките и живописта суми-е се казва, че рисуващият изобразява душата на нещата, а не самите неща. Това звучи просто и лесно – да изразиш себе си и душата на предметите/нещата, както тя се отразява в теб, но всъщност изисква години практика и всеки, който е хващал източна четка в ръка е усещал, че това не са просто рисунки, които „всяко дете може да направи“.
В суми-е, калиграфията, а също и в хайку поезията има още един много важен момент, който ги обединява: в Япония по-специално е развит принципът на „асиметричната симетрия“ (шираки-гаки) – и принципите на която се прилагат дори при подреждането на суши в чиния. За „западната душа“, която по принцип е по-отдадена на симетрията, предаването на натурата в детайли и на анализа й във визуалното изкуство (поне преди съвременния си период) е по-трудно да оцени и да прилага тази специфична техника на асиметричната симетрия. Тя се отнася и до ритъма на хайку и е свързана с преживяването на природата и човешкия свят като допълващи се и красиво несъвършени!
Хартия
Има най-разнообразни хартии за източен туш. За китайска цветна живопис (гохуа, гунби – изящен стил) например се използва хартия с по-ниска попивателна способност, за да могат да се налагат цвят върху цвят и така да се получава нюансиране, подобно на това в западната живопис. За суми-е и калиграфия обаче обикновено се използва хартия с по-висока попивателна способност, която освен това има различни степени на запазване нюансите на черното и сивото, постигани с туша, така както е „зареден“ в четката (нюансирането на един стълб бамбук например – и следователно усещането за триизмерност се постига с една линия, един удар на четката, която е заредена в няколко нюанса на туша едновременно).
Туш
Гъстотата на туша също е от първостепенно значение за намерението на автора – според това се постига т.нар. суха четка, мокра четка и вариациите между тях. Разбира се, трябва да познаваш и качествата на хартията, която използваш. Както и да имаш образ в съзнанието си на това, което ще рисуваш, сякаш вече е нарисувано – независимо дали е от натура или по спомен, или по въображение – защото процесът на рисуване с туш е бърз, необратим, непоправим и винаги има изненади, работи се с „точка, линия и петно“.
Не случайно в Китай и Япония има много подробни учебници по рисуване с много точни движения на четката, както на запад имаме наръчници по перспектива и постигане на светлосенки. Освен това копирането на чужди творби, особено на прочути личности не се смята за нещо осъдително, а даже напротив, тъй като е основен метод на учене – да овладееш видовете движения на четката, а в последствие да намериш своя път на четката.
Много от движенията в суми-е са присъщи на калиграфията, затова обучението по рисуване в класически суми-е стилове е обвързано с обучение по калиграфия.
Абстрактна калиграфия
Може би към средата на 20 век се утвърждава ново „течение“ в източното калиграфско изкуство. Абстрактната калиграфия използва йероглифи, но те може да са тотално неразпознаваеми за зрителя. По-важно е чувството, „потокът на енергията“, субективният израз и експресивността. Калиграфията е изкуство на границата на пърформанса – това може да се види от всяка съвременна калиграфска демонстрация. Разбира се голяма роля в това изкуство играе влиянието на дзен и изобщо на будизма.
В калиграфията и суми-е е особено важно дишането – също както при пеенето, например. Също както в живота – без дишане, няма живот. Затова често казват, че калиграфията е вид медитация. По принцип всяка линия и точка в калиграфията има начало, среда и край. Всяко от тях „изразява“ идеята за ин-ян и я съдържа в себе си. Това важи особено за класическата китайска калиграфия – стилът кйошьо (яп.). С времето и практиката калиграфът, както и художникът суми-е развиват по естествен начин връзката между дишането и рисуването.
Ето думи на проф. Шозо Сато, автор на книгите „Shodo: The Quiet Art of Japanese Zen Calligraphy“ и “Sumi-e: The Art of Japanese Ink Painting“: „Разликата между западния туш (като пигмент за рисуване) и източния черен туш е, че източният туш се прави от сажди, които „попиват“ енергията на човека и я разкриват във всяка мазка (удар с четката). Затова положението на тялото и твоя контрол върху дишането са ключови моменти от подготовката, преди още да хванеш четката в ръка. Контролът на дишането в източната калиграфия и суми-е е също толкова важен, колкото във всяко бойно изкуство или дзен медитация.“
Сузури
Тушницата (яп. сузури) е може би „инструментът“ в източната калиграфия и суми-е живопис, на който се обръща най-малко внимание, но има много особено значение. Сузури е „басейнче“ от тъмен камък, където се разтрива пръчката сух туш с вода. Това е моментът на подготовка, както на посредника за писане, така и на съзнанието на пишещия. С други думи – момент на медитация, непосредствено преди действието. Докато подготвяме туша в нас се подготвя и самата творба: тя трябва да е готова, преди да е готова, без да е готова.
Тушът винаги изненадва, колкото и да се подготвяме предварително – и това е част от философията на приемането на нещата в тяхното развитие, в потока на вселената, на преходността на всяка мисъл, намерение, сезон и едновременно с това на тяхната повторяемост, на кръговрата във всички неща. Звучи сложно, а всъщност не е непременно толкова сложно – просто наблюдаваш себе си, как чувстваш тялото си, дишането си, идеята си, докато активно подготвяш основния посредник (туша) за своята творба. В наши дни има готов източен туш в бутилки, който да си купим и да използваме директно, но някога такъв не е бил достъпен. Освен това, разбира се, това не е единственият начин за подготовка на тялото и душата за творчески процес.
Малко за мен …
по прашната уличка подритвам
лъскав плод от кестен
почти до дома
Аз се интересувам от източен туш и хайку от много години. Преди към десет години за пръв път хванах източна четка. Това е най-трудната техника на рисуване, с която съм имала общуване. Преди това съм посещавала курсове по рисуване в галерия Натали, София. Рисувала съм (любителски) с въглен, пастел, молив, акварел и масло. Поради силното ми привличане към източния туш обаче, в момента съм се отдала на него и на поезията. В момента също така се обучавам онлайн по японска калиграфия (вече почти две години) при Сенсей Мичико Имаи от Нара – японска калиграфка с творби, изложени по цял свят, на която съм изключително благодарна.
Моите рисунки суми-е, както и по-голяма част от хайку стиховете, които пиша са между Запада и Изтока – мисля, че носят в себе си и от двата полюса. Голяма част от последните си рисунки използвах като илюстрации към дебютната ми книга „Бели петна“ – и така тя стана „една голяма хайга“, както в началото споменах. Те са минималистични, някои от тях биха били определени от западните изкуствоведи като наивистични или арт брут, но предвид използваната техника и състояние на духа, докато са рисувани, аз бих се обърнала по-скоро към дзен и разбира се, към калиграфията.
Още малко думи …
В много от творбите на съвременното западно изкуство посланието и чувството, което предизвикват са еднакво или дори по-важни от изяществото на изпълнението – в това хайга и съвременното изкуство имат много допирни точки.
Големият хайку поет Башьо (първия от четиримата велики майстори в японското хайку) е казвал, че всеки от неговите ученици може да напише също толкова добро хайку, колкото самият той – стига освен умение и техничност (понякога резултат на дълга практика, също както в калиграфията и суми-е), в него да се чувства поетичната искреност на авторовото сърце („фуга но макото“) и „каруми“ – лекота, която накратко казано се изразява в известна дистанция между поета и самия него си, колкото и тежки проблеми да засяга.
Луната – знак.
Насам, господине, е входа
на хана за пътешественици!
(хайку на Башьо)
Материала подготви Венелина Петкова
