Ще започна представянето на творчеството на Харалан Недев с откъси и цитати от онези постове във фейсбук, които ме накараха да фокусирам вниманието на читателите на „Картини с думи и багри“ към него…

„Това, което ще поместя по-долу е провокирано от недоволството на хората, които се оплакват, че са принудени да стоят по домовете си и че се задушават от ,,тясното пространство“.
Малцина знаят в какво пространство прекарват миньорите на стотици метри под земята всеки ден…“

ПЛАНЕТА ПОД ЗЕМЯТА

ПЛАНЕТА ПОД ЗЕМЯТА

Когато сляза пад земята денем,
оставил горе слънчевата жар,
заставам пред забоя черностенен
на каската със мъничкия фар.

В ръцете ми запява пистолета
една нечута песен от света;
нали съм тук на другата планета
и кой, и как да чуе песента?

Една планета странна, в мрак обвита,
планета във подземните недра,
планета от миньорите открита
на Земята под сбърчаната кора.

И всеки ден във космоса подземен
аз внасям в шепите си топлина;
пека тук залъка си чистохлебен
във пещите на тази твърдина…

„Животът е предизвикателство за борба – или се бориш срещайки поражения и победи, или приемаш примиренчеството, с което в безветрие стигаш до своята последна спирка.“

ПРЕЗ СЪРЦЕТО НА ЗЕМЯТА ВЪРВИМ

През сърцето на Земята вървим.
Разкъсваме
нейните мускули здрави
и нейния вътрешен ред.
Трошим на Цербера зъбите яки
и в мрачното царство
внасяме
буря и гръм.
От горещата пазва на тази Земя
вадим руда
и въглища черни
със нокти забити във нейната плът.
А после…
А после трудът ни
във пещи изгаря
за комфорта
на модерния
алчен човек!
Изгаря,
превърнат във пушек и пара,
в снаряди,
в отрова
и в пепел,
след толкова мъки,
насипани с болка
в корема
на двайстия век.

ПРАГ ПОСЛЕДЕН

„От месец март 2020 г. започнах деветдесетата си година, което значи, че съм в зоната на Отпътуването! По този случай и по случай чумното време желая да споделя своето виждане за Смъртта, тъй като голямата част от хората много се страхуват от нея. С такава тематика е книгата ми ,,Праг последен“ – издадена през 2007 г.“

ПРАГ ПОСЛЕДЕН

Смъртта е праг, през който всеки ще пре-мине
и Там – в отвъдна светлина
най-висшата си форма ще намери
на своята извечна същина.

Но първо трябва честно тука на Земята
да мине чист по земния си път,
греховните си мисли пренебрегнал
и страстите на дивата си плът,

на тая плът, която всекиго терзае,
в която всеки влиза до смъртта,
която е Началото и Края
на наш`то изпитание в света

Оттам нататък в слънчев мир Духът живее
в една безгрешност чиста възвисен,
загърбил изпитните на Земята
и този свят от Злото осквернен.

Смъртта е праг,
през който
всеки ще премине.

---

А сега искам да споделя няколко стихотворения от книги, които съм получавала като подарък от автора през годините. Няма да кажа, че това са любимите ми творби от Харалан Недев, ще кажа само, че всяка от тях ми е направила силно впечатление и сама по себе си, и като знак за широтата на обхвата на авторовия талант, светоусещане, ангажираност, поетическо майсторство… или просто настроение.

ДЪХАВИ ОТКОСИ

ВЕЧЕН СТРЕМЕЖ

Трева.
Безбройни стръкчета трева.
И стъпил някой на тревата,
огънал нежните стебла.
Но странно –
сбира силици тревата,
напряга крехките тела
и… застава
права,
както права е била!
Не! Не вярвам
само сили да са й потребни!
Затуй са нужни
вътрешен Заряд
и Дух,
и Воля,
и някакъв стремеж
възвишен и извечен,
и не напълно разгадан!

Трева.
Безбройни
стъкчета
трева.

В КЛОНИТЕ НА ДЪБА

ПЕЧАЛЕН САМОТНИК

Стои един самотник беден,
оборил своята глава
под земния товар приведен
и с поглед ниско сведен,
разглежда сухата трева.

На ум реди слова печални
и праща ги в обичан край,
където с радост, в дни недавни,
прекарал ред години славни.
А днес къде е? Сам не знай.

Душата му въздишки гони,
душата му без глас ридай.
Сърцето му сълзици рони,
таз скърб желае да прогони,
та Ден отново да сияй.

От жребия жестоко властен
горчилки всякакви изпил,
в живота си сега нещастен,
стои самотникът злощастен
мъката на никой не разкрил.

ОПАЗЕНИ СЪЦВЕТИЯ

МОЖЕ И ЗА СМАХНАТ ДА МЕ ВЗЕМАТ

Можи би мечтател съм безумен,
щом добро желая на света
в дни, когато е така разбунен,
осквернен от мръсна грозота!

Може би ще мина и за смахнат,
за наивен – жалък алтруист,
но не искам утре да повяхнат
тук цветята с аромата чист,

че родени всички са за радост
и не трябва дяволът със гадост
Красотата злобно да убий!..

Туй добро желание, което
нося за човечеството клето,
днес недейте го упреква вий!

НЕ БЯХА МИРАЖ

Миражи ли бяха годините прежни,
в които съм вярвал и с устрем вървял,
с ония уверени стъпки звънтежни
и с песните, гдето съм пял!

Миражи ли бяха вълнения нежни
и пламъкът огнен лъчисто горял,
и полетът волен в простори безбрежни,
и блянове светли, и чист идеал!

Не бяха миражи ни дните прекрасни,
ни дните, понявга със болки ужасни,
ни песните, гдето със обич изпях.

Но тъй е в живота: В един кръговрат
въртим се ту волни, ту с някакъв страх,
с тегобите тежки на земния свят.

ЗА ТЕБ, БЪЛГАРИЙО, С ЛЮБОВ

НА МОЯ ДРЕВЕН И СИЛЕН НАРОД

С челичен дух вървя през вековете
съсипват от тегла и робски гнет,
ти брулен бе сред мраз от ветровете,
които съскафа през твоя плет.

С пожарища в села и градовете
просторът ти от ужас бе обзет;
беснееха над тебе зверовете –
изчадия на дявола проклет.

Но ти от пепелището възкръсна
и мрака със черешов гръм разпръсна;
със Българското слово проехтя.

И аз, потомъкът ти, днес се кланям –
пред твоя дух челото си прекланям –
пред силата, с която оцеля!

© Харалан Недев, поезия

© „Картини с думи и багри“, редакционни бележки