ХЕРУВИМ И ЗНАМЕ – стихотворение от Стоян Михайлов

Годините се нижат, изпълват векове,
а ти си ни в сърцата, що някога закле…
Апостол си оставаш за всички времена,
с посятите безсмъртни, съдбовни семена!
Де юре наше знаме се вее по света,
но сякаш не достига то твойта висота –
че искаше в Европа гласът ни да звучи,
а не „деца виновни” покорно да мълчим!
Та може би изконно народът ни сега
„Дервишо” тебе дири, по огнена следа
и вместо гняв събиран да стели по паважа
„Аслане” си му нужен, прав изход да покажеш!
В тефтерчето ти лъха низ пестеливост свята –
тъй пример е уместен за „днешнего ни брата”.
Как с парите наши и баш европейски
кичи се свободен, а живее бейски…
Как народът страда, видиш ли водачо,
че страната мила и с горите плаче?
Преминават Видин европейци „с мъни”,
а Северозапад в беднотия тъне?
Днес както при Месия в деня незабравим,
ти бойно си ни знаме – небесен херувим!
Народът с твойта вяра си окрилен заспива –
че с него ще закрачиш отново, не унива!
И както слънце гали, при всеки изгрев нов,
жив Левски си в сърцата с народната любов!
А щом небето вечер дарява ни звезди –
така духът ти властен, дано ни възроди!

© Стоян Михайлов