ЦВЕТЕН ХРАМ – поезия на Анна Димитрова

ЛАЗАРОВДЕН

Цветно е
и е празнично,
но пак умираме всички,
гърчим се всеки ден,
всяка нощ.
Урагани
изтръгнаха светлината в очите,
светкавици поразиха
любовта в душите,
вярата
мъчително бавно се дави
в позеленялото блато.
Някога Лазар възкръснал
и продължил.
Ще може ли Исус
да възкреси днес и нас
като сме се родили безверници?

ЦВЕТНИЦА В ЛЮБЛЯНА

Пред храма тълпа от миряни
с върбови клонки
литургия очакваха.
Камбани въздуха разлюляха.
Цветчета от разцъфтели дървета
смирени се поклониха.
По улицата
белодрехи монаси
с палмови листа
след кръста на Исус вървяха.
Камбаният звън
сърцата отваряше,
в очите огньове горяха
за предстоящото възкресение.

ПРЕД ВЕЛИКДЕН

„Господи, прости им,
те не знаят какво вършат“
Лука 23:34

Пред прага на Пасха стоя.
Пърха от радост душата,
а отвътре умът
тревожно кръжи
и кълве суетата.
С върбова клонка отключих мига.
Запалих собствения си кръст.
Изгорих грешните мисли.
В четири посоки
пицата в мен устремих
и чух думите всевишни:
„Господи, прости им…“

Анна Димитрова