ЦЕЛУВАМ ИЗГРЕВА – импресии на Иванка Янкова

Сънувам ли? Кой ще ми каже? Просъница. Осе съм пленена от бликналото тържество на многоцветната дъга.
Бялата мъгла пълзи и ме обвива. Сякаш съм пашкул и си стоя на топличко. Докосват ме първите лъчи на изгрева. Тихичко пристъпват. После се стрелват. Спират се върху устните ми като нежен ябълков цвят. Чадъри от бели облаци покриват хоризонта. Неочаквано нахлува вятър и ги отнася. Прехвръкна птица, докосната от магията на настъпващото чудо. Засиява вълшебство от светлини и сенки.
В любовна прегръдка са вече денят и нощта. Тъмнината все повече потъва в неизвестното. Земята трепти.
Устните й стават все по-топли. Вятърът разнася пъстри цветове. Треви и цветя се поздравяват. Капчица роса ги буди и блести в радостна усмивка. Косите ми светят. Поглеждам към хоризонта, изпълнен
със слънчеви платноходки, които продължават пътя си към мен.

На пътеката…
Слънчев лъч се скри
в косите ми.

Тичам бързо. Политам, сякаш съм птица с разперени криле. Прегръщам небето и сядам да си почина на облак, прострелян от малкия слънчев лъч, който иска да ме заговори. Топлите му думи разцъфтяват в пролетно цвете.

Изведнъж избликва фонтан от светлина. Лазур и синева. Оранжево, червено, изгарящо и огромно кълбо изплува от дълбините – море от надиплени вълни светва в щастливо очакване. Слънчева любов прозвънява и запалва безумни желания. Просветва и тържествува в разпънатия от край до край безбрежен, блестящ хоризонт. Изригва светлина…

На хоризонта
блясва усмихнато цвете…
Слънчев поздрав.

Иванка Янкова