ЦЕЛУВКАТА НА МУЗАТА – поезия от Тодор Билчев

ЦЕЛУВКАТА НА СВОБОДАТА

Казаха ми някои, че музи
ме целунали по двете бузи.
Аз очаквам само по устата,
пък, целувката на свободата.

НОВИТЕ ГЕРОИ

Всеки сам от черупката своя
себе си смята за главен герой.
В тази объркана параноя,
вечно никой не знае кой кой е.

И реди се мръсник до герой.
В миг на герой се обръща и той.
Убиец, крадец, чакал и копой –
най-смели герои в новия строй.

ПО МАЙКА ИЗГОРА

Ех, майките майките,
само те ни обичат.
На Ада сред мъките
името ни изричат.

Мъка и радост е, знай,
майка да имаш в света.
Само че вечно не трай
никоя, тук, красота.

Както те ни обичат,
тъй да ги любим и ний.
Нека “майко!” да срича,
който за нея гори.

ЗА МАЙЧИНИТЕ СКРИЛИ СЕ СЪЛЗИ

Ех, майките ни, майките, горките,
единствени ни светят те във дните.
И сълзите в душите ни измиват,
със своите, за нас като проливат.

Във тежка горест, с яростна надежда
душата ни за пред света подреждат.
Те наште скърби в себе утаяват
и обич да ни дават не престават.

А щом притихнат в дните, уморении,
със тях не искат да сме задължени.
Но ред е да забършем ний сълзите –
за нас пролети…и от нас укрити…

ПРАВО НА ИЗБОР

Всеки сам във света си избира
как да живее, как да умира.
Този избор се ражда с човека
и се предава от век на века.

Само че кой ли, кой да ти каже,
право на избор, че имаш, даже?
Че можеш дори ти да избираш
туй, що харесваш, добро намираш.

Не туй, което всеки си мисли,
че е животът му най-безсмислен.
Избор на теб е даден, човеко.
С него ще стигнеш най-надалеко.

Само избирай правилно, точно.
Избор недей да правиш предсрочно.
Правилно, умно избира този,
кой да избира не се тормози.

ПЕРСПЕКТИВИ

С лисичи стъпки се промъква времето,
невидими следи по нас оставило.
Изсъхва бавно на живота семето,
което да расте е май забравило.

Вей вятър есенен. Кръвта е бучки лед.
Сама сред вълци, зъзне голата душа.
Надеждата не е застанала отпред.
Да стигнеш можеш вече само Вечността.

НА ВЪЛНИТЕ ЗА СТРАСТИТЕ

Солени песъчинки в бяла пяна
изправят гръд срещу скала гранитна.
Скалата от вълната е обляна,
но друга върху нея пак политна.

Така с вълна поддир вълна, солена,
морето сушата си отвоюва.
Макар и твърда, тя е победена.
Вълната победителка отплува.

Тъй страстите изяждат ни телата.
Като вълните въ/рху им връхлитат.
Остава ни, единствена, душата.
И вярата, че тя оттук отлита.

ШЕПОТ ОТ БРАНИ ЛОЗНИЦИ

С тъга шумят обраните лозници.
Разтворените гроздови зеници
са пълни със рубинени сълзици –
откъснати зърна от броеници.

Но бавно от сърцето се повдига
една любов. И, както чучулига,
тя над земята шумно се издига.
На виното до устните достига.

И пред смаяния свят със плам вести
за изгарящите винени искри
и за болката, с която ще крещи:
„Жени и вино!…И вино!…И жени!…“

Тодор Билчев