„ЧУДЕСА“ НА МАРУСЯ НИКОЛОВА – през погледа на Габриела Цанева

След „Чудесата на децата” на Кирил Назъров не съм чела по-добра книга за деца от „Чудеса” на Маруся Николова. И тук, сходството на заглавията няма нищо общо. Тук става дума за друго чудо – чудото на способността на авторите да общуват със своите малки читатели, да бъдат едновременно интересни събеседници, занимателни разказвачи, деликатни възпитатели и добри приятели.

Другото сходство между двете книги е широкият спектър на тематиката и жанровото разнообразие, но докато „Чудесата на децата” на Назъров е сборник с избрани творби, то „Чудеса“-та на Николова е първа детска книга за своята авторка, също събрала най-доброто от онова, което е писала през годините за най-малките читатели. И може би неслучайно зад всичко това стои още нещо, общо за двамат. Образованието и житейският път на Назъров и Николова, в различни моменти са ги свързвали с децата – като учители и редактори, а това дава своето отражение върху начина на общуване, който, за мен, е най-съществената черта на тяхното творчество за най-малките.

Ще спра дотук с този паралел между двама автори, за да кажа няколко думи за „Чудесата” на Маруся Николова.

Книгата излиза през 2018 г. със знака на издателство „Фараго”, София, под редакцията на Ина Крейн. Корицата е дело на Кремена Николова, а илюстрациите – на Олга Паскалева. Прави приятно впечатление, че рисунките са създадени за конкретните стихотворения, имат колорита и настроението на поетичния текст, като  съществено допринасят за цялостното възприятие на художествено-възпитателното послание.

Композиционната организация на изданието е изградена от шест неравни части, в които стихотворенията са обединени тематично („Животни, птици, насекоми”, „Деца слънца”, „Празници и природа”) и жанрово („Басни”, „Залъгалки” и „Гатанки”). Онова, което обединява книжката, е поетичният талант на Маруся Николова, нейното майсторство в строежа на фразата и римата, образността, и не на последно място – любовта… Любовта, във всичките й измерения, защото любовта е движещата сила и сплавта на живота и общуването, на развитието и откриването на света, с неговите правила и механизми, с неговите багри и аромати, с несекващите предизвикателства.

И отново искам да спомена добрата екипна работа на поет и художник при изпълнението на този проект – „Чудеса”, в който ведрината на духовността струи от всяка страница, картина и стих!

СБОГУВАНЕ

– Къде отлиташ, мила птицо,
свидна врабчова сестрицо?
Защо пристъпваш този праг,
нима не ти е мил и драг?
– О, скъп е моят роден дом,
през лятото – добър подслон.
Децата си отгледах с радост,
всяко зърно е със сладост.
Късна есен щом ме свари,
лист и цвят щом тя попари,
ще духнат силни ветрове,
ще паднат тежки снегове.
Това е гибел, врабчо драг,
и аз прекрачвам този праг.
– По-скоро, сестро, заминавай
и лошото не споменавай!
– Прощавай, време е за полет,
но ще се видим пак напролет.

КАРНАВАЛ В ЛОКВА

Прасето спретна карнавал
сред двора в локва с гъста кал.
Прикани гостите си – грух-грух-грух!
– и се търкулна по търбух.

Последва го един гъсок
със много грациозен скок.
До тях зацапа котарак
с провиснал от калта мустак.

Кокошки две, със скромен вид,
заплуваха в леген пробит.
Магарето не се стърпя
и арията си запя…

НАТРАПНИК

Паякът пристигна без покана
и свойта плетка да плете захвана.
Нагоре-надолу, без сън и почивка,
изплете на масата чудна покривка.
Пердето дантелено той не хареса
и сложи без бавене своя завеса.
На лампата метна прозрачни воали
и сякаш очакваше бурни похвали.
Ядоса се мама от тази промяна,
натрапника паяк внимателно хвана.
Наказа го бързо вън на балкона,
щом нарушава вкъщи закона.

КНИГИ

Купчина книги със корици –
разтварям ги и литват птици.
Прорязват сините простори
и всяка пее и говори.
Какво са чули и видели?
В коя държава са се спрели?
Безкрайни ли са чудесата
във въздуха и по земята?
Вървя след мама и след татко,
след баба, дядо, подир батко
и моля им се най-горещо:
– Я прочетете още нещо!
На смени всеки се зачита,
любима книга ми прочита.
Накрая батко ми отсече:
– Да си чете, голям е вече!

СМЕХОТВОРНО

Вчера малката Дарина
нарисувала картина.
Погледнете всички! Ах!
Просто да умреш от смях –
на небето три слънца,
като гроздови зрънца,
и объркан свят под тях,
сякаш в щуротия бях:
Ежко, с дяволски рога,
с Мечо прави си шега.
Зайко, като кон с копита,
рижавата Лиса срита.
Паяк ближе сладолед,
тича охлювът атлет.
Вълчо на пиано свири,
а Комарко вдига гири…
Смехотворно е, Дарина,
но хареса на мнозина!

© Габриела Цанева