ЧУДОДАЕН СЪН – поезия от Велла Неделчева

ПЪЛЕН С ИЛЮЗИИ СВЯТ

Време заспало на хора забързани,
загубили смисъла
в един пълен с илюзии свят…
Време на всеки трепет, слънчев лъч,
миг на смях и тъга.
Всяка стъпка е в един полуживнал свят
с искри безутешни, слънца,
облаци тежки, но крехки.
Сякаш живеем, летейки в една
черна и бяла мечта без болка,
без радост, без усет, без чувства
и миг на тъга.
В една черна и бяла магия,
дърпаща ни в една чужда
за нас самота,
ала самота примамлива –
красота.

ЖИВОТЪТ

Животът е пълен с гами и притчи
в един голям кръговрат.
С бели и пъстри картини
в големия чудодаен и
приказен сън на този наш
свят.
Горе в небето елени връхлитат
един подир друг и греят в
небето като пролетен дъжд.
Капка по капка през облака
всяка минава и напоява
цветенца, тревички и мили иглички.
Чуруликат сияйно младите
птички, а слънцето грее
и потапя нас във вечен
захлас.

ПОГУБЕНА ДУША

Не я обърквай с погрешните ти знаци,
писна й от празни стъпки извървявани по пътя на мълчаливостта.
Загубена е тази нейна кауза,
боли я да те вижда пак.
Бягай и не я докосвай
с омайващ поглед и с твойта красота!
Недей да питаш, блуждаещите във въздуха
слънца! Къде е теб не те интересува,
душата й е в мъки и сълзи,
уби една любов трупана с години
И
радостта на пламваща
в сърцето й заря.
…
Там, някъде, по редове и страници
из книгите на любовта,
извяват се сълзи в безкрайността.
Kъсно е!
Погубена е в мъките на вечността…
Изгуби я и няма да я видиш скоро с усмивката на утринта…
Беше твоя, но не пожела …
Беше и я пусна като камък в пещера!

© Велла Неделчева