ШЕПОТ В РАПАНА – Адриан Василев

ЦИКЪЛ „ШЕПОТ В РАПАНА“ – стихотворения на Адриан Василев

*****

Да знаеше колко ми липсваш,
когато потегля на път!
Река ли при теб да остана,
тогава ми липсва светът.

ЗЕЛЕНИЯТ ЛЪЧ

Според стара моряшка легенда, когато в края на залеза
проблесне зеленият лъч, нечия моряшка душа за миг
се връща от Отвъдното

Един хлапак пред дунавския залез
мечтаеше със книжка във ръката
да види как зелен кинжал пронизва
за миг и хоризонта и реката.
Един моряк преплава Океана,
от залези си сплете огърлици,
но в тях така и не успя да хване
на залеза зелената зеница.
Щом някой ден напусна кафенето
да знаете – в туй няма нищо чудно:
„Потегли той след залеза – кажете –
да гони там лъча си изумруден.“
Но ако в морска вечер ви намигне
със лъч зелен на залеза веждата,
това съм аз, мечтата си настигнал.
И върнал се за мъничко обратно.

БАТ’ПЕТЬО ПАНДИРА

Марсилия, Марсилия, на майката му дивия!
Небето фрашкано – звезди и тук-таме – луни!
(Една от лакърдиите на бат’Петьо Пандира)

Изгниха всички дървени гемии,
отплаваха железните моряци,
и никой вече в кръчмите не пие
с небивалици мешани коняци.
Но, в приказка за вечно будна кръчма
забравила за старата си слава,
понякога се връщаш, откъдето
отплавали са старите бараби.
Глава на паламуд ще помиришеш
и после ще гаврътнеш чаша вино,
ще хвърлиш в табла някой „щипан“ дюшеш
и ще се върнеш в своя век отминал.
Спокоен ще се върнеш там, защото
успя да зърнеш туй, което трябва
на твоя дяволит Бургас окото,
моряшкото, все още да зарадва:
Едно момче да гледа под платната
във лъч зелен как залезът умира,
за алени платна в далечината
поне едно момиче да се взира.

„…СЪН С ОТВОРЕНИ ОЧИ…“

Ако е вярно, че всеки творец носи своята верига,
за мен Никола Радев беше един от малкото,
които сами определяха дължината ѝ

Вече търсят ти заместник
морските меридиани.
Няма как! За равносметка
идва време, барба Яни,
щом дори Нептун напуска
все пак своята обител,
пред съда на боговете
на Олимп кога го викат,
може би на боговете
древността да им е скучна
и от теб да се надяват
нещо ново да научат…
С тях пийне една студено
с бучка лед, с лъжичка сода,
както учеше и мене,
но ще знам, че там, на сгода,
между две поредни бури,
свил в очакване платната
спи Летящият Холандец
между две от небесата…

ЗАВИНАГИ

На моя съвипускник Ангел Ангелов – Ачо,
пожелал прахът му да почива в морето

Поумори се Скитникът евреин
безкрайно да кръстосва океана
и килът на Летящия Холандец
на дъното опря за постоянно.
Но струваше си, мътните го взели,
туй време по вълните разпиляно!
Разбрах, къде се крие Атлантида,
но моя тайна то ще си остане,
и на луната преброих петната
през мътното око на урагана.
Надбягвах се със лайнерите бели,
със сивите настръхнали затвори,
с платната на по-луди от мене
потеглили морето да преборят.
По щур купон все нещичко прахосах,
горчилката във чашата си криех,
но можех да си позволя въпроса:
„Приятел, с чер хайвер какво се пие?“
Сега сънувам как танцуват реге
мулатки с пъстра кръв и поглед зноен,
писма до внука пиша със черупки
и с първолашки почерк на прибоя.
Дочувам винт над мене надалеко.
Синът е там, тревожа се, но зная,
че Пенелопа пак тъче пътека
с конец от Ариадна взет назаем.

СИРТАКИ

Със чашата! По туй ще ни познаят!
със чашата и хич да не ти пука!
И нещо, че китарата не знае
да плаче като гръцкото бузуки…
Със чаша на челото, а във нея,
във нейните мизерни двеста грама
полюшват се луната и звездите,
солта на трите земни океана.
Със чаша на челото! Давай, Барба!
Ни капка да не падне във очите!
Не е роден тоз, който ще се радва,
че някога видял ни е сълзите!
Смъртта ли? Тя е курва, Капитане!
Поне по тая част не сме „зелени“!
Кълне ли се при тебе да остане,
тя може през нощта да легне с мене.
Сега играем, Капитане! Зная.
И нашите скали ще се откъртят!
Ала додето тази есен трае,
и двамата
със тебе
сме безсмъртни!

АДМИРАЛЪТ

На Георги Бочков – АДМИРАЛА
директор на някогашния русенски Дом на моряка

И все по-рядко ходя при Реката,
и все по-рядко гледам със надежда –
към хоризонта все пак се оглеждам.
да слезете със Господ на земята
Напук на всички писани закони,
че сушата е с грехове богата,
той – с посоха, а ти – с акордеона
ще стигнете до Русе… по водата.
Той – нещо недогледал от небето,
все някой грях моряшки да огрее,
а ти – оная песен за морето,
най-синьото, най-после да допееш.
Новаци разни, млади ветрогони
развели пъстрошарени байраци
ще се посбутват тихо на понтона:
„Я виж, минават някакви чудаци!“
Но някой „старец“ с флага непременно
за поздрав ще ви махне, ще се скара
с гласа продран на старата сирена:
„Салаги, мирно! Идва Адмиралът!“

…………………………………………………

Салаги – подигравателно-шеговито обращение
към моряци-новобранци

БУЗУКИ

Младост. Вахта „0 – 4“*.
Още нощ е, но в зори
Крит чернее под небето
с две-три късни светлини,
а в слушалката се чува
как бузуки ромоли
и приглася на два гласа:
„С’агапо поли“.

Анхиало. „Боже мили…“
Яворовите скали.
„Кали-кали-Калиопа!“
Ситно камъче търкалят
уморените вълни
с глас копнежен на бузуки:
„С’агапо поли“.
„…още няма я зората…“,
зад морето още спи
уличката с глас на гларус
и с прозореца отворен,
със съня си неспокоен,
на бузуки в шепот зноен:
„С’агапо поли“.

По шест струни се показва
слънцето из тъмна пазва.
По чакълест критски пясък
талаз шумоли,
а на плажа гъркът Зорба
в мъжки танц се впуска ходом
и в прегръдка със живота
шепне му със смях в ухото:
„С’агапо поли“.
…………………………………………………………
Вахта „0 – 4“* – работна смяна по корабно разписание
„С’агапо поли“**(гр.) – Обичам те много

РАДИОМЪЛЧАНИЕ

От къде идвате? От Вавилон.
Къде отивате? В око на циклон.
Кого обичате? Една циганка.
Как ѝ е името? Фата Моргана.

Никос Каввадиас

Когато в щил задъхва се морето,
платната щом в безветрие отмарят,
последният моряк затваря бара
и небесата тайно се отварят,
но праща в мрака точки и тирета
към живите антената на фара,
в кабината на стария Маркони
с тебе ще изпием по цигара,
и с твоя кораб ще поемем в оня
рейс, който със съдбата ще ни скара.
Ще ни се смее зад гърба кръчмарят
за смешната ни обич към вълните,
а ние с теб ще търсим живи хора
на древни градове в развалините,
ще чуем Чо-Чо-Сан след всеки кораб
как още праща своите молитви.
В пазарите на Порт Роял ще чуем
пиратите как злато са делили
и празните черупки ще открием,
които едри бисери са крили.
Във дрехите прозрачни на медуза,
в кервансарай щом зърнем одалиска,
ще си припомним пак дъха на узо,
носталгия ще давим във уиски.
Във барчето на доня Барбарита
на чашка ром ямайски ще поспорим,
кое надвива, пак ще те попитам,
във спора стар между криле и корен.

Адриан Василев

Из „Шепот в рапана“, изд. „Авангард принт“, Русе, 2022 г.

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

6 thoughts on “ШЕПОТ В РАПАНА – Адриан Василев

  1. Капитане, капитане, само и единствено ти можеш да нанижеш тези морски огърлици от скъпоценни камъни. Сполай! И продължавай все така красиво, мъжествено и по капитански бурно да шептиш във поетичния рапан. Наздраве, приятелю!

    НА КАПИТАНА ЗА РАПАНА

    Капитане, капитане,
    ето време, че настана
    от вълните океански
    шепот да шуми в рапана.

    В лъч зелен – на залез вежда,
    слънцето да се оглежда.
    Барба Яни с лунна прежда
    чашата да ти зарежда.

    И сиртаки, не с бузуки,
    а с китара тропа тука.
    Без на Зорбас да му пука,
    взе рапанът, че се спука…

    11.11.2022 г. 11.11 ч.
    Русе Тодор БИЛЧЕВ

  2. Много красиви поетични диалози! Бъдете здрави и вдъхновени, скъпи приятели!

    1. Благодаря, госпожо Цанева, за предоставените ми пространства във Вашето списание!

  3. Страхотни са всички стихове на Адриан Василев, но аз обичам тези, на морска тема и в момента чета тази стихосбирка. Сестра ми я прочете и също е възхитена!
    Да е жив и здрав!

    1. Благодаря, Елена! Дано със сестра си да сте прави!

    2. Да си жив и здрав, приятелю! Благодаря ти за Зорба, за спукания рапан и за разбирането, че рано или късно идва време,когато морякът чува морето само…в рапана.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *