С ДУМИ ЩЕ РИСУВАМ… – поезия от Росен Русев

ЩЕ РИСУВАМ

Ще рисувам.
С думи ще рисувам трева
полегнала от източен вятър,
зелена и мека,
цъфтяща и мамеща,
да полегнеш по гръб
и облаци път да чертаят.

Ще рисувам гора,
в стих молещ за обич,
топъл вятър клони разклащащ,
листа шепнещи обични думи,
дъх от аромат на липа,
поточе бълбукащо,
живителна струя –
прохлада за уморени ръце,
думи, в застинало време,
дни без албуми за спомени
и добра, добра тишина.

КАПКИ

Капки дъжд отмиват
премръзнали мисли от мен
в студеното време
и душата оголяла боли.

В самотата кънти тишина
и по стъклото вадички слизат,
а те няма до мен,
само дъждът се изсипва,
и земята пои.
*
Да се върнеш в дом под дъжда,
две топли ръце да те чакат,
на масата свещ,
две чаши
и червено щастие в тях,
звън, погледи, тишина
думи налели умора,
дъх топлина
и две длани
да рисуват мечти.

Сиви облаци, капки дъжд
и земя търсеща обич…

ДОМ

Къща,
аромат на липа,
младият бор
и бадемът клони прострял
над маса до смокинята стара…

Приятели, смях,
измислени спомени,
добро питие и спокойствие,
зелено от всякъде,
като завеса закрила света
носеща стари истории.

Красив е света
край масата стара,
море от зелено край мен,
мигове тихо спокойствие
и часове със жена
обичана под листна завеса
и сърп на луна.

МОР

Тихо е,
не трепват листа,
вятърът сгушен се сви във дерето.
Прежуря.
Жега е.
Вече е три
и е мътно небето.
Облак от запад
главата подава,
бързо станаха два
и бавно засенчват небето.
Подухна,
листа завъртя,
после вдигна и пепел.
Светкавица,
две,
небето разцепиха,
капки едро прокапаха,
и заплющя страшен дъжд.
Загърмя, стана тъмно и страшно,
почна да чукат и бели зърна.
За миг побеля,
река придойде
разгневена природа,
носи кал за ниви и хора,
и мор.
Боже поспри,
грешните нас помилуй,
нямаме друга опора,
глътка въздух ни дай,
плачат душите ни
и ние сме хора…
Дай ни Боже покой.

© Росен Русев