НАКРАТКО ЗА НОВОТО ИЗДАНИЕ – редакционна статия
Представяме откъс от новата книга на Издателство gabriell-e-lit „Живота в стих събрах“, автор Габриела Цанева, която предлагаме на читателите в двата популярни електронни формата pdf и epub, достъпни на сайта на издателството за свободно ползване.
Изборът на този откъс не е случаен. Той е отражение на политиката на издателството и списанието в два аспекта – чрез него показваме, от една страна, нашето отношение към събитието „3-ти март“, а от друга страна – защитаваме заявеното си намерение да даваме думата на автори, чиито позиции не споделяме, но които са изпратили свои творби в редакцията, интересни в определени отношения и достойни за вниманието на читателя.
ЩО Е „БЛАГОДАРНОСТ“? – есе от Габриела Цанева
03.03.1990 – Денят на благодарността, но – що е „благодарност“?
Заваля сняг. Мокър, зъзнещ. Стояхме скупчени около храма “Св. Александър Невски”. Валеше снегът, стичаше се по лицата ни. Стояхме уморени и пресипнало викахме и напрегнато слушахме ораторите си. Вееха се българските знамена над площада. 3-ти март… Вееха се българските знамена под уличните лампи – две по две, в старите халки, предназначени за чужди знамена.
Трудно ми е да пиша за 3-ти март. Властниците отново избързаха и ни подариха онова, което се страхуваха, че ще спечелим. Поднесоха ни го – нов национален празник – с подходящо слово за благодарност и вечна вярност. Поднесоха ни го… претекст за нова порция лъжи.
Трудно ми е да мисля за 3-ти март. За оня 3-ти март, отпреди 112 години; за 3-ти март днес. Този ден винаги е имал двояко значение за народа ни и за историята ни. Денят, в който две воюващи империи сключват мирен договор и българските земи от владение на победената минават под контрола на победилата. Трудно ми е да пиша за 3-ти март – невежество сковава мисълта ми. Тихо пада снегът над измръзналото множество. Мокри косите и лицата ни. Засипва ни – отново сме сковани в мраз. И слушаме уроци по история – от някои изстрадани, от други подозирани. Лесно е да викаш “долу!”. Трудно е да изградиш разрушеното от тези, които трябва да отидат долу. Мокър 3-ти март. Накара ни да мислим. Не се изчистват задръстени души и умове със сняг…
Валеше сняг върху главата ми…
За мене 3-ти март е ден на благодарността.
Но – що е “благодарност”?
Учили са ни – благодарността е благородно чувство. И трябва да сме благодарни.
Но… Винаги ли трябва да сме благодарни? Кому и за какво?
За мене 3-ти март е ден на благодарността. Отдавна мисля – що е благодарност? Кой може да благодари? Кому? Защо?
Може да се благодари на безкористния.
За свобода – от свобода. За храброст – от признание. За жертви – с преклонение.
Но 3-ти март не е ден на тази благодарност.
Защото благодарността на слабия към силния се нарича раболепие. Защото несвободният, когато е благодарен, е покорен. Благодарността се превръща в средство за подчиняване, за обезличаване, за унижаване.
И благодарните започват да мразят.
3-ти март, Денят на Свободата… Вали сняг върху главата ми и не зная – да се радвам ли, да плача ли…
Има чистилище преди рая…
„Реши се и ще си свободен”, изд. „В. Люцканова”, С., 2001
Последни коментари