ЩЪРКЕЛИ – разказ на Христо Иванов

Миналото лято, в една петъчна привечер, отидохме в моята селска къща.

Слънцето почти залязваше и аз бързо отключих пътната врата, за да завия бушоните докато е още светло. И влизайки, гледам, в градината имаме неканен гостенин. Не, не е крадец, а комшийският щъркел. Гордо и наперено се разхожда и, естествено, си търси храна. Изобщо не се притесни, че вече не е сам в двора.

Стана ми интересно – каква храна може да намери в моята градина? Дълго не чаках. Щъркелът клъвна нещо от земята и започна да го дърпа. Видях, че дърпа червей и така го дърпа, че го разтегли като ластик на около петдесет сантиметра. Въпреки, че червеят се опъваше, все пак по-силният победи.

А, мисля си, не си глупав, знаеш къде има екологична храна, щом не отиваш в двора на Митко. Той ми е комшия. Насади си овощни дръвчета и по 3–4 пъти пръска с хербициди тревата. Забелязах, че градината му е побеляла от черупки на охлюви. Да не говорим, че жив червей не остана.

Ще се зачудите защо щъркелът си търси храна в моя двор, а не отиде както е обичайно, в реката или в блатото? И аз се учудих, но като се замислих се досетих, че навярно е преценил, че докато отиде до тях ще мръкне, а явно като повечето птици не вижда в тъмното заради така наречената кокоша слепота.

Докато размишлявах, щъркелът добре си похапна – за петнадесетина минути извади 7-8 тлъсти червея и излетя. Но, представете си, вместо да си отиде в гнездото, той кацна на един от комините на моята къща. Очевидно това беше мъжкият щъркел и за него нямаше място в гнездото. За да съобщи на другарката си, че се е нахранил (да не го мисли, че е гладен) и че ще спи на моя комин, той започна да трака с клюна си. Тя също започна да трака и така си разговаряха десетина минути.

Помислих си: „добре, че гнездото ви не е съвсем близо, та да ви слушам тези тракания всеки ден!“

Сетих за комшията ни, дядо Киро, и за това, че той беше причината щъркелите да не са толкова наблизо.

*

Една пролет преди 50 години дойдоха щъркелите да си правят гнездо на едно дърво, което беше на границата между нашия и техния двор. Дядо Киро им събори строежа и тогава те си направиха гнездо в двора на друг комшия, през улицата. И от тогава са в това гнездо.

Един ден баща ми видял дядо Киро през мрежата и го попитал защо е съборил гнездото на щъркелите. И докато той се чудел какво да каже, жена му, баба Сийка, просъскала:

– Не ги искам щъркелите, защото ще донасят змии, гущери и жаби, които ще изпускат от гнездото в двора и тук ще стане змиярник.

При което татко им казал:

– Те не ги донасят живи и няма случай, където има щъркелово гнездо, да са се развъдили змии.

А на мен тате ми каза:

– Тя, змията, е в къщата му, а той ще се пази от щъркелите…

Христо Иванов