„ЮПИТЕРОВА ЖЕНА“ НА РОСИЦА КОПУКОВА – представя Надежда Александрова
Наскоро прочетох в интернет информация, че Росица Копукова е издала юбилейната си, 50-та книга. Бях изненадана, защото от общуването с нея, като автор в списание „Картити с думи и багри”, бях останала с впечатление, че е по-скоро млад човек, отколкото автор на преклонна възраст. Това ме провокира да търся още информация и да следя творческите й изяви. Забелязах, че публикува стиховете си с дати и често с една и съща дата четях две, дори повече творби. Бях поразена от лекотата, с която пише Копукова – тя не търси думите, римите, образите, обратите – те като че ли сами я намират… Един водопад от настроения, поучения и закачки към читателя; един непрестанен диалог на лирическия аз с Другия – приятел, опонент, историческа личност, или понятие; една свобода на изказа, ритмичност, мелодика. Лично аз, като автор и като читател, не съм привърженик на класическото стихосложение; днес то звучи архаично, често неестествено, почти досадно. Но за поезията на Росица Копукова, облечена в добре написан класически стих, с издържана рима и ритмика, това не може да се каже; тя е естествена като дишането.
Основната тема в творбите й е съвременността, с всичките й нелесни проблеми.
Нека спра дотук. Не искам да отнема удоволствието на читателя сам да ги открие, съпреживее, осмисли.
Но преди това ще завърша изложението си с още няколко щриха, които очертават една интересна и богата творческа съдба.
Росица Копукова е завършила педагогика и българска филология. Живее, твори и работи в София като журналист. Носител е на 51 международни награди – САЩ, Италия, Австралия, Германия и десетки български, известна е като име в европейската преса. Превеждана е на английски, френски, италиански, португалски, руски език.
А сега ще представим на читателите няколко стихотворения от новата й, юбилейна книга „Юпитерова жена”, сборник със стихове и разкази.
МОСТЪТ НА КОЛЬО ФИЧЕТО
Майсторе, как съградил си мост,
дали от Бог получил си идея,
през вековете името е гост
и вечността във името живее.
И твоят мост България държи,
знак, че ще я има в бъднината!
Божествен камък някъде вкълни
в градежа – да вървим оттук – нататък.
Майсторе, словата са ми щит,
пред празника на Кирил и Методий,
на тебе посвещавам моя стих,
душата ти до днес по моста броди.
Юли 2019г., София
БЪЛГАРИЯ Е МОЯТ СВЯТ
България е целият ми свят,
светиня, светлина, Родина свидна,
светът на всичко друго е богат,
но обич нямаше, където минах.
Със българската азбука творих,
награди бол получих от чужбина,
но чужденка да стана аз не бих
в страни, където досега преминах.
Тежи си камъкът на своята земя
и името тежи на родна почва,
навсякъде животът е борба,
навсякъде и светло, и злокобно.
И няма никога да чуете от мен
понятието “ скапана държава“,
както си претворим самия ден,
такива утре заедно оставаме!
Юли 2019г., София
АЗ ИМАМ СВОЯ ЧАС ОТ САМОТА
Аз имам своя час от Самотата,
поканих я не повече от час,
да преосмислим двете красотата
и да я впиша в стих за всички вас.
И в хубавите делнични шевици
да втъкнем и усмивка, и добро,
и кацналата на балкона птица
да ме дари за щастие, с перо.
И после пак да тръгна по задачи,
след Самотата и едно кафе.
Поезията сътворихме значи.
Доволна съм. И пак ми е добре.
Понякога пътувам и я пиша,
и пак съм с мойта тиха Самота.
И тя със мене вдишва и издишва
най-хубавите думи на света.
7 август 2019г., София
ПОСЛЕДНОТО КАФЕ
Последното кафе ще е последно,
ти, както искаш, тъй го приеми,
събрало е изчезнали безследно
от твоя свят отминали вини,
запомнени и неопитомени
от твоя неподправен нрав до днес,
е, време е да бъдем разделени,
по малко можем да си пратим вест.
Защото нито ти ме хармонираш,
и нито аз на нрава ти вървя.
Е, след кафето си поръчай бира
и се огледай в някоя жена.
Навярно е поредната хитрица
или оплескана със много грим.
За тебе е друг тип на хубавица,
макар и краят да е съкрушим.
15 август 2019г., София
