Борис Цветанов е роден на 10 декември 1944 г. в село Мокреш, Ломско. Живял е в Лом, София, Габрово, Плевен, Кърджали, Велико Търново, Горна Оряховица, Монтана. Учител (1968-1970), журналист в четири вестника (1970-1974), след пет уволнения е на свободна практика (1974-1990). 

Вече 51 години твори в областта на хумора и сатирата. Печатал е във всички издания,които отделят място и внимание на тези жанрове.

Негови афоризми, още преди така наречените „промени“, са намирали място в сериозни издания в САЩ, ГФР, Великобритания, Италия , Франция и естествено в СССР, Полша, Чехословакия и др.

Мисли за себе си като за скромен монах, който броди по света със скъсан чадър и държи на максимата, завещана му от Мирон Иванов: „Няма власт над оная глава, която не иска власт!“

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 1/2021.

Вера Костадинова е родена в гр. Брезник.
Завършила е СУ „Климент Охридски“ със специалност „Предучилищна педагогика“; ВШВИД и Международно право към УНСС, специалност „Държавна адмиистрация и Международно право“; ВТУ “ Св. св. Кирил и Методий“ със специалност “ Стопанско управление“.

Работила е в най-тежките сфери на социално-икономическия живот – социални дейности, здравеопазване и образование. В момента работи като учител.
Започва да пише на 14 години. Първият цялостен цикъл от 20 стихотворения, наречен „Самота“ е написан през 1982 г. След много дълга пауза (повече от 25 години), прописва отново.

Има публикации в два Алманаха през 2020 г. – „Всичко е любов“ и „Под лъчите на слънцето“ .
Живее и работи в София. Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 1/2021.

Доброцвета Илиева живее и работи в гр. Русе. Завършила е висше образование във Велико Търново. Рисуването е нейно любимо занимание в свободното време.

Първите ѝ публикувани рисунки са през 2001 год., когато тя все още е дете, ученичка в началния курс. Те стават причина да бъде написана поемата за деца „Моят град”, която се превръща в книжка за четене и оцветяване, предназначена за деца в предучилищна възраст. Авторката на книгата Надежда Радева разказва, че в рисунките на малката художничка буквално е „прочела” текста на поемата, който е оформен в римувани куплети за по-лесно възприемане от детската аудитория.

Със свои картини Доброцвета Илиева е участвала в Обща изложба на русенски непрофесионални художници през декември 2013 г. в Художествена галерия – Русе.

Тя е автор на илюстрациите към книгата с детски стихове „Март идва” (написана от Надежда Радева), която излезе от печат февруари 2021 год., под знака на издателство Съюз на свободните писатели – Русе. Рисунките в книжката са графични, за да могат и малките читатели да изразят своето усещане за стиховете, оцветявайки илюстрациите към всяко произведение.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 1/2021 /10/.

Иванка Тодорова Попова-Велева е родена на 05.03.1948 г. в гр. Павликени През 1967 г. завършва Смесена гимназия с преподаване на френски език „Фредерик Жолио- Кюри” в гр. Варна, а през 1972 г. – Френска филология в СУ „Св.Климент Охридски”, с втора специалност Италиански език.

От 1972 г. е учител по френски език в „Природо-математическа гимназия”, гр. Велико Търново, а от 1973 до 2016 г. е преподавател във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”.

През 1992 г. защитава дисертация в Санктпетербургския държавен университет, Русия и придобива научна степен „Доктор по филология”, а през 2000 г. – академично звание „Доцент”.

От 1985 г. е член на Съюза на учените в България. Получавала е от СУБ морални награди и грамоти за активна дейност, в т.ч. като член на ръководството на Великотърновския  клон на Съюза.

През 2015 г. е удостоена от Френското правителство с ордена „Академичните палми” в степен „Кавалер на Ордена” за изявената й дългогодишна работа за разпространение на френския език и култура.

Автор е на научни трудове, учебници, помагала, студии, статии, съавтор на  нов учебен Френско-български/ Българо-френски речник, 2004 г., изд. Слово. Редактор е на Френско-български речник, 2000, изд. Gabéroff.

Редактор е и на художествена литература – „Търсачи на щастие” (проза), с автор Цонка Великова, 2020, изд.Фaраго, „Многоликият дъжд” (хайку поезия), с автор Цонка Великова, 2020, изд. Фaраго и на „Мрак и светлина” (т. I – поезия и т. II – проза), автор Сидония Пожарлиева, изд. Фaраго,  (под печат).

Пише поезия и хайку, публикувани в български /списание „Картини с думи и багри“/ и френски издания /връзка към текста на публикуваните на френски език хайку/ .

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от сборните публикации на Български хайку съюз – брой 3/2020 и брой 4/2020, а като самостоятелна изява – от брой 1/2021.

Мая Цекова е родена и живее във Варна. Пише предимно сатира, но е публикувала и лирика. Печата в много издания като „Литературен свят“, „Литературен глас“, „Стършел“, „Втора младост“, „Матадор“ и други, сътрудничи редовно на вестници за българите в чужбина като „България“, „България Сега“, издавани в Чикаго, „Пламък“, Торонто“, превеждана е в „Без навреда“, Северна Македония.

Носителка на първа награда за афоризми на последния международен конкурс на Салона за българска култура и духовност, Чикаго „Изящно перо“, на международния конкурс на Славянския университет „Г. Р. Державин“, Северна Македония „, JAS ,ИTAP ПЕJO“,,2021, международния конкурс „Професор Бързаков“, Сан Франциско. Лауреат и в конкурса за хумор и сатира в град Кубрат 2020.

Издала е три книги : „Смешки без дрешки“,1999; „Апашите са от нашите“, 2019; „Афоризми“, 2020. Под печат е книга с афоризми, епиграми и вицове „Съчки в огъня“.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 1/2021.

Николай Николов е роден съм на 11.09.1970 г. във Варна.

Завършва ТОХ „Асен Златаров“, свири на китара, сформира рок група, тренирах бойни изкуства.

След отбиване на военната си служба, през 1990-91 сменя няколко професии.

През 1992 учи във Варненски свободен университет, след това във ВИНС. През 2000 г. създава фирма за градинарство, а през 2011 г. – пекарна за хляб.

Започва да пише по време на пандемията – сатирични стихове и поеми, политически драми и автобиографична проза.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 1/2021 г.

Николина Тодорова, с литературен псевдоним Нина Роса е родена на 21 юли 1934 г. в с. Баниска, Русенско.

Пише стихове от ранна възраст.

Развива таланта си в лите­ратурния кръжок „Н. Й. Вапцаров” към Дома на Културата на транспортните работници в гр. Русе и литературния клуб към Дома на здравните работници.

Има четири издадени книги – стихове за деца и възрастни: „Шипков плод” – стихове – изд. „Денница”, 1996 г., „Горска олелия” – детски стихове, 2 издания – 2004 и 2005 г., ИК „Парнас” – Русе, „Люлякови утрини” – лирика – 2012 г. „Стъпка от кошута” – стихове за деца, 2018 г.

Член е на литературен клуб към читалище „Зора” – Русе, на Дружеството на русенските писатели и на Съюза на свободните писатели в България.

Ето какво казва за себе си:

„Аз нямах по-големи братя и сестри като съучениците си да се уча от тях. Сама преотк­ривах света чрез книгите от училищната и читалищната библиотека. Още от първо от­деление мама ме абонираше за детските списания: „Светулка, „Детска радост” и „Детски живот”, последователно.

В творчеството си с умиление се връщам към корените си, към труда на селянина, към нравите и обичаите. Закърмена съм с ценностите на автентичния фолклор – песни и танци. Много обичах да ходя по сватби.

Гордея се, че съм родена и израснала на село, заобико­лена с гори, хълмове, три реки и извори, в красивата местност „Канарата” с дъх на люляци и липи. Имах щастливо детство.

Поезията за мен е емоция, чувство, което минава през сърцето ми като дълго носен славей в гърдите ми. Имам още какво да кажа, но дали ще искат да ме чуят?„

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 1/2021.

Севдалина Тодорова работи, живее и твори във Варна.

Завършила е английска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и все още е очарована от западните езици. Тя е дългогодишен преподавател по английски език във ВСУ „Черноризец Храбър“.

Поддържа многогодишна любов с природата, защото е убедена в нейното могъщество. Интересува се и от отношенията между хората, резултат от което е разказът й „Това е любовта“, в който, по думите ѝ, е описала „истината такава, каквато беше“.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 1/2021.

Сергей Городецки /1884 – 1967/

Известният руски поет на младини се увлича от символизма и проявява интерес към фолклора. Той е един от организаторите на Работилницата на поетите. Участва в Първата световна война като военен кореспондент. От 1921 г. живее в Москва. Пише стихове. Активно превежда. Автор е на оперни либрета. Изявява се и като литературен критик.

Първите му стихосбирки се отличават със свежест на чувствата и с жизнерадост.  Стремежът красивата сложност на света да бъде съчетана с яснотата на поетическата мисъл, е характерен за акмеизма, от който се увлича Городецки.

Плод на творческите му усилия са  значителен брой стихосбирки. Създаденото от поета се характеризира се с тематично разнообразие, със съвършенство на формата и с лекота на изказа.

Представен от Иванка Павлова в брой 1/2021 на списание „Картини с думи и багри“ в новосъздадената категория „Преводачът представя“.

Сергей Ивойлов е роден на 16 февруари 1922 г. в Оряхово. Отива си от света няколко месеца преди да навърши 90 години, на 29 август 2011 г. Завършва Националната художествена академия през 1947 г. Убеден реалист в творчеството си, Сергей Ивойлов вярва, че това направление в живописта отговаря най-добре на неговата личност и характер. Силната си любов към изкуството наследява от своя учител в академията проф. Илия Петров.

Сергей Ивойлов е майстор на психологическия портрет, автор на портрети на значими личности, но и на обикновени хора, сред които се открояват: „Хляб наш насъщен“, „Чаша бира“, „Левски пред съда“, „Клетвата“, „Паисий“, „Нарове“, „До последен дъх“, „Черните забрадки“, „Елин Пелин“, „Емилиян Станев“, „Памет“, „Панчо Владигеров“, „Достоевски“, „Утро“, „Паркът“, „Копривщица“, „Военният клуб“, „Родопски пейзаж“, „Говедарят“ и др.

Рисува също запомнящи се пейзажи и натюрморти. Дълги години работи и твори в Париж /от 1989 до 2004 г./, предимно като копист в Лувъра, като създава едни от най-добрите в света копия на известни шедьоври на Рафаел, Рубенс, Франс Халс, Енгр, Буше, Гоя, Ел Греко, Фрагонар. Носител е на златен медал за копие на картината на Рафаел „Хубавата градинарка” и сребърен за авторската картина „Портрет на момиче“, представени на Международното изложение в Авиньон през 1993 г. Отличен е със златен медал на град Вилмомбъл за копие на „Мона Лиза” на Леонардо да Винчи.

Сергей Ивойлов е и добър преподавател и педагог. Сред учениците му са утвърдени творци като Михалис Гарудис, Любомир Савинов, Иван Белчев, Георгис Гулямджис, Людмила Дамянова, Елена Пъдарева, Боян Чуканов, Светослав Герджиков, Кеазим Исинов и др.

Представен е в рубриката „На фокус“ в брой 1/2021 на списание „Картини с думи и багри“.

Христо Иванов е роден през 1956 г. в село Правда, община Г. Оряховица. Завършва Механотехникум, НВУ „Васил Левски“ и ВА „Г. С. Раковски“. От 1979 г. служи в различни поделения на Българската армия. Завършва службата си в Щаба на отбраната на МО през 2011 г., понастоящем е о. р. п-к.

Като пенсионер започва да пише разкази за интересни случки с цел да развенчае мита за прекрасния живот в страната по време на социализма… и, ако може, да си оправи единствената четворка в дипломата от механотехникума – по български език и литература.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 1/2021 /10/.