ЛЕТНИ МИГОВЕ КАТО ХАЙБУН, ХАЙКУ и ПОЕЗИЯ от Венелина Петкова

Под баналната повърхност

Събуждам се късно сутрин. Питам дъщеря си какво иска за закуска. Иска ли пържени филийки? Със сирене, с пудра захар? Със сладко?

– Със сладко, сладко, сладко, сладко!

боса през лятото

изследва водата в градския водоскок

мравките не атакуват!

***

забравен до прозореца,

усмихва се на пълната луна   

плюшен Мечо Пух

***

летни жеги

пукнатините в кубчетата лед

тъмносини

***

неделна тълпа по „Витошка“

на прозореца ми

каца бял гълъб

***

залез над софийски бар

философстваме с филипинец

злато в бирите

***

барът на края на улицата

гледат ни отгоре

майсторите на покриви

***

„Звездна нощ“

в задния двор

добрите

и лошите ми

призраци

будни

***

пълнолуние по Еньовден

вместо птици

виждам ангели

притихнали в клоните на джанката

четка

туш

трепереща ръка

сухи

червените ми

макове

***

десет години по-късно

тя чете новите си хайку

облечена в същата снежнобяла дантела

***

уъркшоп по ароматерапия

балсам за носа

на моя Буда

***

хайку рецитал

пухкавата й коса

усмирява облаци

***

„Буда сънува всички“

След цялата неразбория на Общинските данъчни служби, на Националните агенции по приходите, тайничко настанили се в моя профил на клиента, с ръка, виновно скрита в плиткия джоб, чакам автобус на спирката до голям градски парк, пуст по това време на деня, мокър от летен дъжд, изправил клони към небето. Имам ли цел? Замислям се за поезия.

лятно пълнолуние

банкнотенозелен килим

в съня на монаха

***

обедно кафене

непознат сяда на масата ми

с кутия за фокуси

***

Еньовско утро

роса

по тлеещите въглени

***

една в друга –

от измитите тенджери

израства пагода

© Венелина Петкова, 2019