ЧЕРНО-БЕЛИ ДУМИ ЗА ШАРЕНИ ИСТОРИИ

НЯКОЛКО ЧЕРНО-БЕЛИ ДУМИ ЗА ЕДНИ ШАРЕНИ ИСТОРИИ – представяне на книга

Литературният сборник „Черно-бели истории за моите шарени хора“ на Валентина Григорова стана литературен факт като електронно издание в началото на юли! Щастливи сме, че нашето издателство успя да осъществи дебютната книга на един художник.

Но нека книгата и нейните създатели говорят сами – Валентина Григорова – автор, художник на корицата и илюстрациите и Снежана Стамова – редактор:

Навремето, когато започнах да записвам истории, които ме впечатляват, и те са ми изглеждали смислени и завършени – разпечатвах, и показвах първо на приятелите около мен – просто така, за мнение – как им се струва написаното. Те като цяло ме насърчаваха да продължавам. Неусетно се наредиха и текстове по разказите на татко, омесени с мои лични спомени и наблюдения, та спонтанно изпращах и част от разпечатаните листи в писмо до моите родители. Един ден мама ми каза: – „Ти знaеш ли какво прави сега баща ти? – Чете твоя разказ в гаража и плаче“. – Честно казано, предпочитам да разсмивам хората, но рядко ми се получава. Не за друго, а защото напоследък забравих да се смея … А така обичам да пусна гърления си, детски смях! Но животът е пъстър, и може би заради тъжните и болезнени моменти, впоследствие можем да оценим секундите щастие. Ето колко бързо се оправдах! J

Текстовете на следващите страници за мен са един вид рисунки, но с думи – просто различно изразно средство.

Към тези рисунки има и такива с молив, които са неизбежно свързани, така че ще покажа и тях. В тази книжка събрах работи от различни периоди, голяма част от които не можех да завърша, по една или друга причина, и това ми тежеше. Сега, най-накрая липсващите парченца, които съм търсела, са по местата си. Работите звучат композитно и най-важното – надявам се след всичките ми редакции, да не са загубили своята непосредственост.

Навремето, дадох дума на татко, че ще събера поне част от текстовете във книга –  и ето, сбъдвам обещанието си !

 Благодаря на всички мои приятели, които ми помогнаха да стигна до тази точка – за нощите, които са потрошили да четат хаотично изпращаните от мен текстове, за времето и вниманието които ми отделиха. Благодаря за подкрепата!

© Валентина Григорова / Вал

Валентина Григорова, която за по-кратко нарича себе си Вал (и аз така се обръщам към нея) притежава онзи етно – бийт стил, който е неформален, напрегнат, скандален и краен. Когато я четете, забравете за всичко, което смятате че трябва да представлява прозата или поезията! Тя защитава своят собствен матриархат, своята реалност – противоречива, необяснима и пропита с тъга! Вал не вълнува, тя разтърсва!

Настойчив и постоянен, езика на който пише, е безпрецедентно прям. Нейният свят те хваща за гърлото, пуска те по острието на ножа и те държи на ръба! Тя кани да надникнем в дълбокото, в кладенеца. Гради епизод, по епизод от живота си и израства във всеки един от тях! Смел и безкомпромисно автентичен, света на Вал е нелинеен, син, червен, паралелен. Алхимичен, бъгнат, но истински неин. Тя не крие нищо и всичко е на показ – страхове, демони, ангели и любов… Вал разархивира себе си, като се провокира. Търси се навсякъде , където би могла да се намери. Доверява се на знаци, на времето в нея, на импулсите, на гласовете си. Преследва живота си, захлопва отворени врати, спи с отворени очи, стъпва в дълбокото, защото иска да прояви всичко от себе си. Тя самата е този кладенец! Хваща живота си за рамото, разтърсва го и го стоварва върху себе си!

Вал пише квантово. Навън и навътре. Трябва да ѝ признаем тази свобода и смелост да гледа живота очи в очи!

 Нейният свят – без компромиси и без табута!

Приятно пътуване в нейния свят!

© Снежана Стамова – приятел и част от редакторския екип

Книгата е достъпна за свободно четене на нашия сайт:

http://e-books.gabriell-e-lit.com/sbornici/cherno-beliistorii/Cherno-beliistoriizamoitesharenihora-ValentinaGrigorova.pdf

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *