Сидония Пожарлиева

Сидония Пожарлиева е родена в Плевен в семейство на учители, живее в София. Завършва Езикова гимназия в Ловеч и Френска филология в Софийски университет. Тя е журналистка, преводачка от (и на) четири езика, поетеса.

Пише поезия на български (във версии френска и/или португалска.) Стихове и книги публикувани в чужбина – Франция, Португалия, Канада, Белгия, Русия, Сърбия …

Носител на национални (от „Славейковите дни“ 1974 и др.) и международни награди, включително „Европейска награда за поезия“, Лече, Италия, 2007, „Награда Гийом Аполинер“ на ХХ Цветни игри над Пиринеите, 2012.

Интереси: литература, история, философия, Космос.

Публикувала е 18 книги: 17 с поезия (първите: Гневна нежност, 1992 и Vicissitudes-Превратности), от тях 9 с лирика и хайку 2003-2018 (Бисери небесни, Светове, От Далнини към Безкрая , Para o Infinito – Португалия, (Не)Обичайни неща, От мъката до усмивката, С крила на духа, Многоцветен свят, Загадъчен необят, повечето от тях с превод на два и повече езици) и 1 с литературна критика, Моя Любов, Лузо-Португалия, 2014. Участие в България и чужбина в 68 антологии, сборници, алманаси, включително авторски, (има и в Интернет).

Издала е 56 преводни книги от френски, португалски, испански, български (първата е Монахинята от Дени Дидро, 1967 с 5 издания, в сътрудничество със Стефанка Димова; 8 двуезични луксозни колекци и други само на български. Последните книги са: Сянката и Слънцето от Руи Белу, 2012…, от порт. и Приказка за Добротата на Сълзица и Тоня Борисови, превод от български на порт. – за издаване през 2020 г.).

Член е на СБЖ (1975), СНБП (1990), Български хайку съюз (2003) и Френската /Франкофонска/ асоциация ХайкУЕСТ (2010). Сътрудничи на чуждестранни и български издания.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 1/2020.