Димитър Анакиев е българин от Западните покрайнини и гражданин на три държави - България, Сърбия и Словения.

През 1986 г. завършва Медицинския факултет на Университета в Ниш и седем години работи като лекар. Поет, писател и режисьор.
Известен е още като Камесан, ???. Започва да пише и публикува поезия на 13-годишна възраст, а хайку през 1985 г. Той е „баща“ на много балкански хайку проекти като „Haiku Novine“ “ ( Сърбия ) и „Prijatelj“ и „Apokalipsa haiku edition“ (Словения). Заедно с Димитър Стефанов е съосновател на Български хайку клуб през 2000 г., а заедно с Венелина Петкова през 2021 г. е основател на поетичен кръг “Шукaн” (субективност) които организират Българското състезание за съвременно (гендай) хайку (2021) и Български международен конкурс за хайку и танка “Котодама” (душата на думите) през 2022 г. Той е съосновател и на Световната хайку асоциация (?????? SEKAI HAIKU KYOKAI) и съредактор (с Джим Кейшън) на „Възлите – антология на хайку поезията на Югоизточна Европа“. Анакиев също така редактира словенската хайку антология „Езерцето на тишината“ и антологията на антивоенното хайку „Парче небе“. Димитър Анакиев е редактор на престижната „Камасанова световна хайку антология за война, насилие и нарушаване на правата на човека“ с 903 хайку, написани на 35 езика от 435 поети от 48 страни и автор на 17 хайку сбирки. Неговите награди включват Европейската награда: Медалът на Франц Кафка, Наградата на Музея на хайку литературата, Годишната Merit Book награда на Haiku Society of America, Годишната награда Ginyu (Saitama), Годишната награда на читателите на Shamrock (Ирландското общество за хайку), „Фуджисан” Токио (за танка) и наградите от Mainichi Daily Новини, Daily Yomiuri (и двете Токио) и Azami (Осака). Димитър Анакиев е и носител на наградата „Хижа“ на състезанието Genjuan Haibun в Киото. Той също така спечели няколко филмови награди, включително Националната словенска награда за най-добър документален филм.
Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 2/2022.

Моите три изкуства

Казвам се Димитър Анакиев, доктор по медицина, поет и режисьор. Това означава, че се занимавам с три изкуства. Сред тях, според Хипократ, медицината е най-благородната. Работя в спешно отделение на словенско-хърватската хълмиста граница на юг. Ние спасяваме човешки животи всеки ден, това е нашата работа. Наскоро спасихме овчар с тежък миокарден инфаркт и го транспортирахме с хеликоптер до болницата. Той оцеля. Един ден ме посети дъщерята му в моята клиника и сложи голямо парче сирене на бюрото ми.
*
Тази овчарка,
сърцето си ми даде –
парче сирене.

* * *
Започнах да уча японско хайку през 80-те години по време на обучението си по медицина. От близо 20 години пиша хайку, като имитирах японски стихотворения. По-късно успях да развия своя личен стил, да изразя живота и културата си. Вероятно първите ми оригинални стихотворения се появиха около 2000 г., когато бях домакин на конференция на Световната хайку асоциация в Толмин, Словения.
*
Дете в мен
се люлее през мъглата
над дълбоката вода.

* * *
В моето създаване на филми се опитах да се изправя пред исторически промени в Източна Европа, които повлияха силно на живота ми. През 2006 г. получих национална награда на Словения за моя документален филм. Но скоро осъзнах, че хайку също е инструмент за справяне с историята.
Написах множество ангажирани хайку. Наскоро издадох първата си колекция с ангажирани стихотворения. Тя е наречена Ден на Хирошима. Посветена е на ядрената катастрофа във Фукушима. Стихотворенията първоначално са написани на английски, след което са преведени на японски от моята приятелка Харука Шима.
*
Името на бомбата,
и името на атомната електроцентрала –
Хирошима и Фукушима

За мен, Димитър Анакиев