Кирил Стефанов Назъров е български поет, писател, драматург и педагог, роден в петричкото село Драгуш. Получава гимназиално образование в град Петрич. Завършва българска филология във Великотърновския университет. Преподава в Яково, курорта Боровец и Благоевград. Шест години работи като драматург в Благоевградския куклен театър. През 1980 година е приет за член в Съюза на българските писатели. Няколко години работи като редактор на списание „Картинна галерия“ и главен редактор на детското списание „Славейче“.През 1996 г. е освободен, за да освободи мястото на Панчо Панчев. Макар че когато го поема списанието има тираж 12.000 бр., П.Панчев го довежда до фалит и само след няколко години "Славейче" е закрито. Удостоен е с няколко национални и международни награди. Той е сред малцината съвременни български детски поети, чиито творби са включени в учебниците на учениците от началните и прогимназиални класове.

Назъров пише литература за деца и възрастни. Автор е на афоризми, басни, епиграми, гатанки, приказки, стихове и проза. Сред неговите книги са: „Хоровод“ (1980), „Пчелария“ (1983), „Барабанче бъбриво“ (1985), „Приказките на Заспивко“ (1986), „Огражден“ (1997), „Писатели в епигРАМКИ“ (2001), „Цветница“ (2004) и други. Негови творби са преведени в чужбина.

Пътувах през треви и шума
към людете от мойто детство,
за да си кажем блага дума…
Но случи се едно вълшебство!

Тече водата речна,
към жаждата пътува…
А в песента й вечна
гласа на мама чувам.
Кирил Назъров