gabriell-e-lit

Нашата тайна вече не съществува. През деня решихме да отидем на разходка в парка. Храсти и дървета губеха очертанията си под тежестта на снега. Слънцето блестеше и аз затулих очи с длани. Действителността веднага избяга. По-добре съм без нея! Искам да остана със затворени очи...
Не беше редно да сме само двамата и затова поканихме Верчето. Тя се досети. Нея не можем да я заб-лудим. Гледа и мълчи, но очите казват, че не одобрява. Вера е прехласната по братовчед ми, завършил наскоро Военното училище, и приятелски настроена към моя годеник. Според нея извършвам предателство и тя ми съдейства неволно. Защо тогава се съгласи да дойде с нас? От любопитство или желание да предотврати опасността? Но как ще спреш лавина?!
Добре, че не полюбопитства за подробности. Биха я шокирали. Сигналът, който даде с очи на сбогуване, ме отрезви за миг. Разчетох го: „Не го прави!”, но го направих...
Легнах си, без да угася лампата. Чух как стенният часовник в салона отброи дванадесет удара. Сънят бягаше и затова реших да опиша повратната нощ в моя живот, след която съм единствено негова. Моят таен наблюдател – дневникът, ще трупа страници от минутите свян, смут и неземно щастие. Ще натежи от признанието, което ще събуди тревога у трезвомислещия и ще приспи съвестта на съгрешилия. Не бих могла да прогнозирам какво ще се случи оттук-нататък.