Смразяваща жега

(отличие на конкурса на Heart-Bytes, the Sacred Heart College, 2012 г., и включен в сборника “Lakeview”, на английски език)

Боси крачета по студените плочки на верандата. Студът бавно пълзеше по крехкото й детско телце. Късата бяла нощница не можеше да затопли кръвта й. Когато всеки момент ще навършиш четири и останеш съвсем сама през нощта, не съществуват мисли, които могат да те затоплят. Къщата гореше, но огнените езици я караха да потръпва. Ръцете й бяха готови за прегръдка, но увиснаха в студения въздух.
- Силвия, Силвия-я-я! – момичето чу някой да я вика по име.
В този момент тя разпозна гласа.
- Да багам… тряба да багам – помисли си Силвия.
Но къде? Огънят беше пред нея, а непознатият, скрит в студените прегръдки на нощта, град – зад нея. Силвия започна да усеща как страхът наводнява големите й сини очи. Те приличаха на две планински езера – спокойни на повърхността, но никой не знаеше какво беше скрито на дъното. Момичето падна на колене и позволи на спомените да превземат крехкото й съзнание.