Пред мен е книгата на Габриела Цанева „Минало-то в мен”. В нея младата дебютантка прави опит да се докосне до онова велико и жестоко време, когато българският селянин с последни сили бранеше своето късче земя от настъпващия болшевизъм. В книгата си Габриела Цанева открехва една страница, засягаща борбата на селяните-земеделци в русенския регион. В тази малка чст от големия летопис на времето авторката търси път до истината за подвига и смъртта на главната героиня Цветана Попкоева (Чалъкова). Авторката се среща с десетки непосредствени участници в тези събития и чрез техните спомени осветлява зебулената в мрак героична борба на нашия народ. Болшинството от участниците са били млади хора. Сега те са остарели, побелели, а някои и осакатени. Преминали са през ада на Държавна сигурност, през килиите на затворите и горнилото на лагерите. Затова авторката бавно и упорито се е стремила да ги разбере – защо са оставили своето спокойствие, своите близки и са тръгнали с оръже в ръка да се борят за своята земя и своята свобода. В това търсете тя достига до откровението: „Те са били други хора. Били са сво-бодни. Родени свободни, възпитани свободни от сво-бодни хора”. С право в предговора на книгата големият наш поет и драматург Стефан Цанев ще възкликне: „Ние се качихме на пиедестала на демокрацията и забравихме онези, които положиха кости под този пиедестал.” И с укор ще продължи: „Не ни е приятно, че докато ние страхливо сме си живуркали, е имало хора, които са се сражавали с оръжие в ръка и са дали живота си за тази свобода.”
Използвайки спомените на една от сестрите на Цена Чалъкова, авторката с голямо умение извайва образа й чрез незначителни детайли (една дочена рокла): „Роклята като излята трепти на нея. Косата й – тежка, лъскава и непокорна, вдигната нагоре...” За Цветана Попкоева всички говорят, че била безстрашна и твърда. „В нея имаше дух, който нито тъгата, нито страхът биха обсебили.” Добре, но тя е била на 22 години. На нейната възраст девойките мечтаят за обич, за дом и семейство. Тя също е мечтала за тези обикновени човешки неща. Мечтала е, но е била принудена да се лиши от тях. Да започне неравна борба, защото е подгонена заради идеите си. Не случайно всички участници в тази съпротива казват :”Избягахме, защото ни гонеха.” Те бяха мирни и работливи селяни. Интересно определение дава един от тях: „Ние бяхме земеделци. А земеделецът не може да убива, той трудно хваща оръжието. Защото е заобиколен от живота. На-всякъде около него изригва живот. Земеделецът чака да му се роди агънце, да изкласи стръкче пшеница, да отгледа плод. И на всичко се радва – на раждащия се живот.”
Тези хора бяха принудени да оставят домовете си и да хванат гората (от там получиха името „горяни”). Борбата им беше неравна, защото под закрилата на двестахилядна съветска армия група безродници налагаха у нас чужди нрави и порядки.
Мъртвите няма да се върнат. Живите участници в тази отчаяна съпротива сега са обикновени и скромни граждани. Те не ламтят за власт. Не се бутат в надпреварата за постове, както десетки с нищо незаслужили валстолюбци. Те искат своята земя. Те искат да живеят свободно в свободната си родина.
Книгата на Габриела Цанева е един от първите опити да се осветли героичната борба на горяните в русенския регион.
Тя трябва да се прочете от всички, които търсят истината за борбата на БЗНС и българските селяни през петдесетте години.
Ще завърша с думите на Стефан Цанев, казани за тази борба :”Време е да прекрачим гузните си съвести и да проговорим с ясни сърца. Ако нямаме мъжеството да увековечим имената на тези хора – нека кажем поне две добри думи за тях.” Книгата на Габриела Цанева е достоен за уважение опит да бъде нарушено дългото гробно мълчание за свободолюбивия дух и подвига на цяло едно поколение селяни – защинтици на земеделската идея.

© Димитър Бойновски, в-к „Земеделско знаме”, брой 183/ 31.10.1994
© „Пропилеи”, антология, изд. „Авангард принт”, Русе, 2003