Помня първите поетични изяви на Габриела Цанева. В съзнанието ми е останал споменът за съвсем младо момиче, което пишеше дълбоко лирични стихове, улавящо пулсацията и живия трепет на природата и живота.
Когато прочетох последната й стихосбирка „Бурята сплита ръце“ бях, обаче, изненадан: пред очите ми се изправи една друга Габриела Цанева – една зряла поетеса, която очи в очи се изправя срещу живота и чрез плющящата сила на словото, му отправя въпроси, спори с него, вплита се в бурята на живота и извиква своите нравствени послания.
Още в първите стихотворения на тази книга се усеща уверения и категоричен почерк на изграден поет, усеща се увереното й майсторство да борави с магията на въздействие на словото и да го превръща в изразно средство, с което да гради неочаквани и смели поетични метафори, да насища белия лист с поетична енергия от която извира много философия, много вътрешен плам на разбунения й дух.
Стиховете й не са красиво извайване на слова, няма лирични описания на природни картини, няма момински любовни трепети. Словото й в новата й книга удивително на напомня на Геомилевската поетична стихия, тази, която чрез словото пренарежда, опълчва се и задава въпроси на живота, на себе си, на околните.
За Габриела Цанева в „Бурята сплита ръце“ поезията не е лирична изповед, а публицистичен глас, който е изригнал в душата й и е пренесен на белия лист. Това е съвсем спонтанна и дръзка поезия, която, удивително!, че се изповядва от жена. Обикновено това е стилът на „мъжкото“ начало в поезията – това на Гео Милев, на Маяковски, на Левчев или на нейния чичо – известния поет Стефан Цанев.
Стихосбирката е структурирана интересно, в два дяла, които носят две различни теми, но обединени от една мисъл – силата на поета да устои, въпреки всичко, на всички трудности, метаморфози, злини и предизвикателства на живота, на съдбата. Тревожно преживяваща избора си да бъде самурай или „опразнена торба от трохите на живота“, Цанева се бори да бъде първото, самурай, а това според нея е „да си самурай-/ да служиш,/ да защитаваш/ да бъдеш меч/- до смърт, за чест…/ Да пазиш/ каузата, която беше твоя“.
„Бурята сплита ръце“ е стихосбирка, която носи много препрочитания, защото в тях се откриват нови и нови смисли. И това е така, защото тя звучи като поетична симфония: отделните теми се подемат и звучат в различни тоналности, ту стихват, ту се развихрят, ту философски притихват и наново се въздигат. Всеки от двата дяла започва с публицистично-философски размисъл за битието на днешното ни време, следват тихи стихове, в атмосферата на „хайку“ или такива в съвсем минималистичен размер и след това се излива стихията на разбунтуваното и отприщено слово.

Прочетете цялата рецензия тук.

Крум Гергицов, сп. "Картини с думи и багри", брой 0/2018