Габриела достига до своеобразното просветление, което я изпълва с желание да расте „в света на думите и багрите”. Тя иска „бездната да ме обуе в същността ми”, а това е достигане много далеч отвъд пейзажната или изповедната поезия, това е проникване в неръкотворното, в метафизичното, в магическото време и пространство на мантрата „Искам себе си.” ... Стихосбирката е неповторима, крайно индивидуална, в нея грее изпълнената с цветове вселена на Габриела Цанева и има много място и за тъгата, и за надеждата... Книгата има ярко присъствие в съвременния ни литературен живот и дава своя многоцветен и дълбоко хуманен отговор на гнетящите ни въпроси на бездуховното време.

Георги Цанков