gabriell-e-lit

Между ноктите
на жадна чайка
се промъкват
страховити мисли
издули платната
на съмнителна бактерия.
Пенливо утро
промива стомахчето
на новия ми трепет.
Осмелявам се
за едно кръгче
в открито море.
Каютата на капитана
не е място за домашни
любимци.
Нося антибиотик
за медузата,
която ме отървава
от няколко люспи вина.
Летяща мисъл
се забива
в палубата
на сърдит облак.
Нейното дихание
гъделичка пъпчетата
на най-ранобудните водорасли.
Плача от щастие
сред вълните си.
***
Аз съм
сива какавида,
но с гъвкави решетки
държи на топло
мисли не на себе си.
Ограничена
в тялото на дните.
Страхлива, полужива
е мечтата ми.
Цветни пеперуди
събличат и обличат
седмица след седмица.
Събличат и обличат
раираните стихове..
Надничат, коленичат
рими без обувки.
Сричат черно-бели
чувства.
Смелостта е свобода.
Щедростта е таен ключ.
***