gabriell-e-lit

Композиционно, литературният сборник е изграден от три части, като първите две са в мерена реч, условно наречени „лирика“ и „импресии“. Поетичният стил на Надежда Цанева, обаче, е по-скоро експресивен, образно-сетивен. Поетесата търси и улавя мига – болката, щастието, липсата, разочарованието, изплъзването на мига, предопределеността, красотата, любовта и надеждата, фрагментът, който изгражда цялото и цялото, което се разпада. И именно тук, в хаоса на отломките, в отсъствието на на равновесие и опорна плоскост, лирическият аз открива и прокламира програмната същност на произведението, която се превръща в спасителен мост, по който авторът се завръща отново в живота си:
„Не ме придумвай,
че покоят е живот –
покой не искам.
Мъртвите почиват.”
В третата част са събрани ня-колко публикувани през годините статии, в които виждаме един друг образ, твърде различен от лирическия аз на поетесата. И този образ е образът на гражданина, който иска да промени света и го променя – с думите си и с ясната си позиция за развитието на обществото. Ценен документ за времето, като кехлибар, затворил в златисто-прозрачния си обем златисто-призрачните мигове на онова, което вече започва да става история. Една книга, която заслужава да бъде прочетена!

Прочетете още: сп. "Картини с думи и багри", бр. 1/2020 г., онлайн издание

сп. "Картини с думи и багри", бр. 0/2018 г.
сп. "Картини с думи и багри", бр. 1/2020 г.