Автор: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА ЦАНЕВА
Жанр: поезия
Дата на публикация: 24-01-2019
Страници: 100
Подвързия: e-book
Формат: pdf
ISBN 978-619-7520-01-9 за pdf
Дата на публикация: 15-02-2019
Формат: epub
ISBN 978-619-7520-04-0 за ePub
Дата на публикация: 22-02-2020
Страници: 106, илюстрована
Подвързия: мека
Формат: 130х200 мм
ISBN 978-619-7520-04-0 за ePub
Тегло: 130 г.
Цена: 10 лв.
Мрежа: Сайт на автора
Построих си къщичка от кибритени
клечки,
избродирах си съпруг
и го окачих на стената.
От картон изрязах сина и дъщерята
и боядисах в бяло всички пътечки.
Седнах на прага и зачаках щастието.
И ето – съпругът оживя и ми обеща
синия купол на небето.
Бях най-щастливата жена.
След това тръгна по бялата пътечка
и не се обърна.
Чувах само тежката му крачка.
Почувствах се
като захвърлена играчка,
преди да са играли достатъчно със
нея...
Беше ми тъжно и исках да запея –
за утеха. Тогава заплаках
И продължих да живея -
оставаха синът и дъщерята.
А те растяха
и мамеше ги бялата пътека.
Пак бях сама, помахах им с ръка,
а те ми пожелаха старост лека.
Съжалявах, че нямах крила –
бих полетяла след тях – за утеха.
Последвайте книгата в
goodreads!
Коментирайте и оценете!
Композиционно, литературният сборник е изграден от три части, като първите две са в мерена реч, условно наречени „лирика“ и „импресии“. Поетичният стил на Надежда Цанева, обаче, е по-скоро експресивен, образно-сетивен. Поетесата търси и улавя мига – болката, щастието, липсата, разочарованието, изплъзването на мига, предопределеността, красотата, любовта и надеждата, фрагментът, който изгражда цялото и цялото, което се разпада. И именно тук, в хаоса на отломките, в отсъствието на на равновесие и опорна плоскост, лирическият аз открива и прокламира програмната същност на произведението, която се превръща в спасителен мост, по който авторът се завръща отново в живота си:
сп. "Картини с думи и багри", бр. 0/2018 г.
„Не ме придумвай,
че покоят е живот –
покой не искам.
Мъртвите почиват.”
В третата част са събрани ня-колко публикувани през годините статии, в които виждаме един друг образ, твърде различен от лирическия аз на поетесата. И този образ е образът на гражданина, който иска да промени света и го променя – с думите си и с ясната си позиция за развитието на обществото. Ценен документ за времето, като кехлибар, затворил в златисто-прозрачния си обем златисто-призрачните мигове на онова, което вече започва да става история. Една книга, която заслужава да бъде прочетена!
Прочетете още: сп. "Картини с думи и багри", бр. 1/2020 г., онлайн издание
сп. "Картини с думи и багри", бр. 1/2020 г.