Структурно и тази стихосбирка следва утвърдената вече за автора схема, като събира поезия, живопис, хайку, хайбуни и хайга в една завладяваща сплав, където гражданският патос естествено преминава в медитативно съзерцание, за да бъдат достигнати най-дълбоките извори на про-никновението, да бъде постигнато равновесие в прозренията за духовно бягство и себеосъществяване, за бунт и връщане към света, който можем да променим.
И това намира своя израз в композицията – „поетическите“ части са две – „Нощта на щурците“ и „Отдалечаване“, следвани от третата, жанрово различна „Хайбуни, хайку и хайга“.
Разграничението е времево и тематично, донякъде само подвластно на авторовото послание. Или послания?!
Много са въпросите, които поставя книгата, като не дава еднозначни отговори. Онова, което е ценно, е стремежът към отхвърляне на статуквото на ежедневието – едно отражение на пробуденото общество, което рефлектира в съзнанието на твореца, за да достигне до своето художествено-философско осмисляне.

Надежда Александрова, сп. "Картини с думи и багри", брой 3/2021
Прочетете цялата рецензия тук