С "Оскъдни дни" Габриела Цанева преминава поредната граница, само за да осъзнае, че граници няма. Няма граници за творческото въображение и за предизвикателствата, които преминава като автор и като личност. Композиционно, книгата е изгрдена от четири части, които следват годишните сезони. Но в тази подредба има нещо повече от хронологичната последователност на един поетичен дневник. Сезоните в "Оскъдни дни" носят посланието и естетиката на сезонните думи от източната поетична школа. Белият стих, характерен за творчеството на Цанева често се редува с тристишия хайку и именно тези хайку определят структурата на стихосбирката.
И тук, както в други нейни книги, можем да проследим лутанията на лирическия аз и да намерим отговорите на онези въпроси, които си задаваме всеки ден, но които далеч не са "всекидневни", защото в тях откриваме следите на извечните теми за доброто и злото, за отчаянието и устойчивостта, за смисъла на живота. Вече не е новост авторовото разбиране за "хайга" - съчетаване на поезия с авторска картина, породена или пораждаща дадена поетична инвенция ("Състояния. Хайга", изд. "Изток-Запад", С., 2013, "Бурята сплита ръце", изд. "Захарий Стоянов, С. 2016, "Високосният ден", изд. "Захарий Стоянов", С. 2018 и "Стъпки по пламъци", изд. gabriell-e-lit, С. 2019/20).
Но в "Оскъдни дни" живописните детайли, освен отражение на поетичните фрагменти дават облика на цялостното послание на творбата - оскъдните дни, в които живеем в изолация и умираме сами. Почти всички картини са "оскъдни" като графично-цветово изображение и това засилва, нагнетява, усещането за липса.
Ще променим ли живота? Ще успеем ли да изпълним вакуума на духовната нищета и социална отдалеченост с нещо ново? И това "ново" може ли да бъде изкуството на думите и багрите...

Надежда Александрова, редактор, сп. "Картини с думи и багри", бр. 4/2020