Защо отново „Състояния”, толкова относително скоро след първото издание? Какво налага 103 карти-ни със стихове да се прекроят и преиздадат? Какво е новото в новото издание - стиховете, картините, състоянията, или онова, което ги прави, или не ги прави „хайга”? Е, за да стигнем до новото, ето малко предистория... Срещнах Весислава Савова в интернет и бях запленена от нейните хайку, бях запленена от формата и духа... и от спомена... ...Някога, когато бях студентка по химия, ми попадна малка книжка с избрани хайку на японските майстори. Бяха толкова изящни, красиви, крехки и разтърсващи, че завинаги останаха в паметта ми – не като конкретни текстове, а като усещане за уловени мигове. По онова време бях увлечена от източ-ната философия и естетика, от учението на Буда и духа на Бушидо... тренирах карате и айкидо, практикувах йога и исках да уча японски и калиграфия... Е, до японския и калиграфията не стигнах, но другото е в мен до днес; част от личността ми. Минаха много години, извървях много пътеки, но когато срещнах Весислава, онзи спомен избухна в ума ми и миналото ме обсеби... Започнах да пиша хайку и дру-ги кратки източни форми; оказа се, че в интернет има много хора, които пишат хайку и започнахме задочно да общуваме. Така, без да усетя, като мно-гопластов диалог с читателя-поет, създадох книгата си „Искам себе си”, един своеобразен хайбун, в който добавих няколко детски картини, по които написах стихове... Тези картини, изровени от прашасали папки, ме накараха отново да рисувам, тласнаха ме към създаването на нови стихове по картини, рисувах картини по стихове... и тези стихове-картини усещах като нови състояния на духа и тялото... Когато картините станаха 100, време бе да се превърнат в книга, която нарекох „Състояния. Хайга”. Тази стихосбирка, всъщност, не е хайга, защото поезията в нея не е само хайку, дори хайку в нея не са съвсем хайку, а често само тристишия, изградени по схемата 5-7-5, но словото вървеше „след четката” и четката следваше словото... и макар четката да рисуваше по правила, различни от правилата на източната живописна школа, все пак картините и словото бяха родени и обусловени едни от други, бяха в хармония, а нали точно това е изкуството хайга – хармонията на уловения миг? В процеса на развитие на списание „Картини с думи и багри” се срещнах с творци, отдадени на иточните поетични форми и общуването ми с тях и техните стихове ме накара да погледна с нови очи и с ново познание последната книга от моя предишен живот... и да почувствам по различен начин моите Състояния... и да ги претворя различно...

из редакционна статия, сп. "Картини с думи и багри", бр. 3/2019