„Спонтанно съзнание“ е впечатляваща поредица от стихове, които показват потока на живота в един кратък отрязък от време в едно конкретно място. Поредица от образи – понякога ярки, запомнящи се; друг път мимолетно отминаващи, едва докосващи сетивата и съзна-нието. И едно духовно пътешествие през ума и света.
Тук конкретното се превръща в категория, а категорийното пониква във всеки житейски акт и всяко осъзнато съотнасяне на видяно-преживяното.
Кое прави един случаен детайл толкова важен, животопроменящ, пътеопределящ?!
Това никой не знае – просто – просветлението на мига. И в този миг-откровение се ражда поезията.
Работих с удоволствие по цялостния текст. И четях всяка следваща танка с интерес – като глава от роман. Защото всяка танка е точно това – цяла една история, събрана в пет стиха, но е и едно стъпало по стълбата към откъсването от битийността.
Колко далеч може да стигне това откъсване?! Още в началото на текста разбираме /танка 4/, че лирическият Аз вече е стъпил в облаците над планината. Къде по-високо може да отиде?! Или – може би пътят вече не е „нагоре“, а „навътре“… Може би осъзнаването на откъсването вече следва друга логика – не на бягство и отдалечаване, а на навлизане в същината, което съвсем не означава „издребняване“…
Какво може да ни даде наблюдението на потока на живота на другите? Какво може да ни даде литературният образец? Текст, личност, житейска пътека…
Това са част от мислите, които успях да уловя при първия ми прочит на „Спонтанно съзнание“.
Общото ми впечатление за книгата – кратък текст, но всъщност зад него има много житейска, философска и литературна история.
В един по-дълбок план много прозрения и паралели могат да се намерят между конкретните танка с описаните в тях случки и състояния и онова, което е авторовата житейска натовареност и същност. Но без загатнатото в предговора към американското издание значение на бийт културата за авторовото личностно развитие, те биха останали висящи и структурно нестабилни.
Важен елемент за разбирането на книгата в цялост и за вникването в същността на отдел-ните танка има и специално написаното за настоящото първо българско издание „Кратко въведение в танка“. В него можем да открием ключа към отговора на въпроса какво е танка и защо е подходяща форма за постигане на „спонтанно съзнание“, една категория, кратко осветена чрез цитат на Мацуо Шукуя.
Тъй като съм човек, немалко изкушаван от далекоизточната философия, естетика и литература, този текст има за мен дълбоко сак-рално значение. Още една стъпка по Пътя?! Кой знае.
Но едно е сигурно – „Спонтанно съзнание“ на Димитър Анакиев е четиво, което обогатява душевността и познанията, изостря сетив-ността и освобождава потока на съзнанието.

д-р Габриела Цанева, издател и редактор