Автор: ТОДОР БИЛЧЕВ
Жанр: поезия
Година: 05-07-2020
Печатно издание:
Страници: 76
Подвързия: мека
Формат: 32/84/108
ISBN: 978-619-7520-42-2
Цена: 8 лв.
Последвайте книгата в
goodreads!
Коментирайте и оценете!
Денят превзема сигурно нощта.
И се катери по мечтите ни.
Ще блесне в тъмната ? част луна.
Ще се занижат светли дните ни.
Една светулка само през деня
ще свети, без да забележат я.
Светулката е твоята душа,
в нощта, която звездно засия.
сп. "Картини с думи и багри", бр. 2/2020
Отново чета и препрочитам новия поетичен ръкопис на Тодор Билчев – четвърти за тази високосна 2020 година! Огромната му про-дуктивност вече не ме смайва – човек свиква дори с необичайните неща, когато често ги среща…
С интерес и нетърпение очаквах тази нова стихосбирка, която почти бях прочела предварително, а някои от стихотворенията в нея дори бяхме публикували в сп. „Картини с думи и багри“.
Но истината е, че когато получих файла на електронната си поща инстинктивно понечих да го върна на автора… заради заглавието, което ме стресна с божествения си привкус.
Аз съм атеист, за мен е неестествено и непонятно образован човек от 21 век да търси и да намира обяснението за произхода на вселената, живота, разума и духа в свръхсили, още по-малко в митологията на традиционните религии.
Мигът на инстинктивното отмина; отворих „Светата троица чо-век“…
И още първият прочит, оня бръснещ полет над думите, който като дрон събира информация за структурата на цялото, за общото между частите, за усещането, за посланието, за присъствието на лирическия „Аз“, за съотнасянето му към сплавта автор-читател, за…, прочитът, който отговаря на единствения важен въпрос в изкуството – има ли го, или го няма, ми припомни, че Тодор Билчев е майстор на заглавието и добре премерената реч… С онова сетиво, което улавя нюансите на надделничното, надтленното, разбрах, че всъщност, заглавието ми харесва… защото въздига човека до божествените висоти… или поне слага равенство между човека и триединния бог на християнската религия!
Продължих да чета с нова нагласа; всяко следващо стихотворение, всяка следваща частчастица от цялостното внушение, които водеха към триумфа на човешките чувства, към емоцията на осъзнатата при-надлежност към природата, към стихията и необята на творението и духа!
Изящна словесност и пищна образност, възвишение към съвършената духовност, детайлно взиране в ежедневността, пръски от водопада на разтърсващи емоции и мощното, равно течение на овладяната метафоричност на преживяното…
Габриела Цанева, редактор и издател