gabriell-e-lit

През 2014 г. приятели ми казаха, че е добре да подготвя юбилеен сборник. Реших, че ми е рано за надгробно слово. Представих първата си самостоятелна изложба – „Състояния”, в която бяха експонирани картините от книгата ми „Състояния. Хайга”.
През 2016 г. започнах да мисля за „Сборник 35”. Идеята беше в него да събера всичко, което съм публикувала през последните 35 години - от първата ми публикация, до днес... Доста нелепо, нали?
Не успях, и по-добре.
Издадох нова книга – „Бурята сплита ръце”.
Продължих да събирам миналото си, продължих да пиша – с надежда за бъдещето, продължих да бягам от настоящето /в това съм най-добра/. В началото на 2017 г. щастлива написах това предисловие и възкликнах – „Пред теб, читателю, е... "
Хубаво предисловие беше, и сборникът щеше да е хубав, но 2017-та отмина, а аз не публикувах ръкописа... Продължих да пиша. И през 2018 г. издадох нова стихосбирка „Високосният ден”... Започнах да пиша два ромата и регистрирах издателство... Докато се обърна и... ето, дойде 2019-та. А тя, като се замисля, е много юбилейна година... 30 години демокрация, 30 години „Реши се и ще си свободен”, 25 години „Миналото в мен”... 90 години от рождението на героиняна на „Миналото в мен”... И моите, да не казвам колко години...
Е, събудих се. Издадох "Живота в стих събрах".
И дано пътят му към теб, читателю, е лек!
А това, с „необратимия ход на времето”, може и да не е вярно.
От извество време имам усещането, че нещо се е случило с времето и то... Как да кажа? Не е съвсем спряло, но някак ме отминава, тече си някъде около мен, обтича ме, обмива ме и ме отминава... Забравило ме е, изглежда. И – по-добре...