Надежда Радева е родена в Русе. Завършва Шуменския университет „Еп. Константин Преславски“, специалност българска филология. Автор е на стихосбирките „Непрестанно“ (1996) и „Лично“ (2001). Получавала е следните литературни награди: трета за фейлетон в националния конкурс „Чудомир“, Казанлък (1999), трета в националния конкурс за поезия „Яворови дни“, Поморие (1999), трета в националния конкурс за поезия на в. „Литературен глас“ (1997), трета в националния конкурс „Петър Алипиев“, Бяла (2003), поощрителна награда за поезия – за стихосбирката „Лично“ в националния конкурс „Светлоструй“, с. Щръклево (2003). Свои творби е публикувала в сборника „Отключени думи“ (1999), както и в периодичния печат. Пише стихове и разкази. Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 1/2019 и гост-редактор на брой 2/2019.

Член на Съюза на свободните писатели и секретар на Русенския филиал на ССП.

ПОПАДНАХМЕ НА СТРАШЕН БУЛЕВАРД,
допуснахме градът да влезе във дома ни,
а бурята поканихме на чай следобеден -
изпихме го без думи.
Нощта прекарваме на кръстопът,
не си говорим -
преминаващи коли съсичат мислите ни
/тъй реват/,
а ние се споглеждаме -
с очи мълчим.
На жълти светлини се движим
в разбуден хаос от сигнали.
С очите си - блестящи дюли -
ритмично трепкат светофарите...
Когато в осем със вечерята
отваряме бутилка вино
потича кален мрак в покривката,
самотни червеи го пият...

Надежда Радева