Йордан Йорданов

е роден на 25.12.1942 г. в с. Горно Абланово, Русенска област.
Негови стихотворения са публикувани в националния и регионалния печат, излъчвани са по БНР и БНТ.
Носител е на националната литературна награда за поезия „Яворов” – гр. Поморие, 1979 г. Член е на Съюза на българските журналисти, на Русенското дружество на писателите и на Съюза на свободните писатели. Работил е като журналист във русенския ежедневник „Утро” и други медии.
Издадени книги: „Нежна съпротива” – лирика, изд. „Габрово принт”, 1994 г., „Камък за птицата” – стихотворения, изд. „Авангартпринт”, 2007 г., „Разсъмване край огъня” – документална повест за събитията през 40-50-те години на 20 век, посветена на хората от село Горно Абланово. „Приключенията на Ели” – детска поема в стихове, 2013 г. През 2019 издава стихосбирката „Помилвани от чудо“, изд. „Авангард Принт“, Русе.
Автор от брой 4/2019 на списание „Картини с думи и багри“ с рецензията си за стихосбирка на Тодор Билчев, поместена в рубриката „Критически анализ“, подкатегория „Литературна критика“.
става автор на издателство gabriell-e-lit със стихосбирката „Късната любов на самотата“ – избрана лирика, илюстрирана от Огнян Балканджиев.
Припламва утрото с първични щрихи,
повлича и руши уюта сив.
А аз те гледам – предана и тиха,
и пия красота – речитатив.
Съдбата ти защо при мен те прати,
когато дните влачех през просо??
Добро и зло не водиха дебати,
но скриха онзи марш на Менделсон.
Градихме замък – вик архитектурен,
ех, някъде без вход и стъпала!
Поваляха ни гръмогласни бури
и дъжд квартален люто ни валя.
Проплакваше понякога свенливо
кръвта гореща – и у теб, и в мен.
Но обич силна още ни опива
сред този свят, все тъй неподреден.
Охолна светлина в сърцата плиска
с предчувствие за връх. И пиета?.
Какво ли повече от теб да искам,
когато ти за мене си света?
Нахлуват чувствата с лиричен тътен,
в прогнозата не е предвиден хлад…
Не те намерих аз, любов, на пътя,
ала зазидах пътя за назад.