Култура на лъжите
ВЪВЕДЕНИЕ
Моите кратки есета за сталинизма, „Култура на лъжите“, които спокойно биха могли да се нарекат и памфлети, разграничават сталинизма от марксизма. Мисля, че това е необходимо, за да се създаде ляво пространство и критично мислене в България. Нуждата от критично мислене е все по-важна днес в българското публично пространство, което все още е доминирано от предпоставките на сталинизма. Критичното мислене трябва да се основава на факти, а не на идеологии. Убеден съм, че борбата на демокрацията срещу авторитаризма е от първостепенно значение за България, Източна Европа и целия свят и смятам тези есета за моя малък принос към борбата за по-добър свят.
Димитър Анакиев
МЕТАДАННИ
Автор:
Димитър Анакиев
Жанр: publicistika
Таг към списанието:
виж в списанието
НАЙ-НОВО ИЗДАНИЕ
Издание: Електронно PDF издание
Дата: 2025-11-18
Формат: pdf
Страници: 32
ISBN: ISBN 978-619-7705-98-0
Файл:
изтегли
ОТ КНИГАТА
„От всекиго според способностите, на всекиго според нуждите.“,
Луи Блан, 1839, „Организация на труда”.
Този цитат от френския социалист Луи Блан, който Маркс повтори в своята „Готическа програма“, беше лозунг на политическа кампания наскоро в Ню Йорк. Избирането на Зохран Мамдани за кмет на най-важния град на планетата Земя предизвика неподходящи реакции в България. Много публични личности са биели тревога защото Зохран спечели с лозунга на Маркс. Нека се запитаме: кой се страхува от марксизма днес?
В България и голяма част от Източна Европа от марксизма се страхуват преди всичко бившите сталинисти, първо, защото Рейгън им е позволил да ограбят собствения си народ до гола кожа, както никой преди тях в историята, и да станат олигарси, и второ, защото сталинизмът никога не е имал нищо общо с марксизма, освен че се е украсил с него.
Димитър Анакиев
ВСИЧКИ ИЗДАНИЯ
ЗА КНИГАТА
Заглавието на сборника, както и на всеки от етюдите подсказва тематиката, но освен ясно изразената тема, читателят ще се сблъска и с една непривична за днешното публицистично говорене лексика и “култура на мислене”. Читателят ще се сблъска с екзистенциален и философски конфликт, който не позволява гладко четене и възприемане; не позволява безкритично, безмислено “лайкване”, нито дори лесно приемане или отхвърляне на текстовете и техните послания. Димитър Анакиев е провокативен – както в поезията си, така и в есеистиката си. Синкретична личност, той съчетава в себе си широта на политико-философски избори, модели и пристрастия. Неговите текстове идват, за да ни извадят от черно-бялото мислене, да ни покажат абсурдността на аритметичната логика, приложена в полето на социално-политическите, икономическите и културно-определящи пространства. Идват да покажат нюансите между “черното” и “бялото” в социалната практика и несъстоятелността на полюсното мислене, както и абсурдността на вкоренената в масовото съзнание мантра “врагът на моя враг ми е приятел”, която, очевидно, се проваля в многопластовия социум на днешния ден.
Габриела Цанева
Прочетете цялата рецензия