Боричкане в сърцето
ВЪВЕДЕНИЕ
Тодор Билчев ни поднася новата си поетична книга „Боричкане в сърцето“, и това вече не е изненада. Само за две-три години единадесет негови стихосбирки излязоха със знака на нашето издателство. Спектърът на темите и образите е пъстър и разнолик, езикът е богат и пластичен; стихосложението – изчистено; то често разчупва отделното стихотворение на части, като акцентира по този начин върху сгъстените авторови послания. И тази, 24-та за автора сбирка в мерена реч има с какво да провокира въображението на читателя, да го замисли, да го разсмее и да го накара да се почувства човек – живо късче съзнание в огромната Вселена, едно туптящо сърце в застиналото статукво на бездушното общество. Композиционно, книгата е разделена на три части – „Името на тъгата“, „Бразда след дъжд“ и „Измамата висота“ и съдържа общо 66 стихотворения.<br><br>д-р Габриела Цанева, издател
МЕТАДАННИ
Автор:
Тодор Билчев
Жанр: poezia
Таг към списанието:
виж в списанието
НАЙ-НОВО ИЗДАНИЕ
Издание: Печатно издание
Дата: 2023
Формат: pbook
Страници: 96
ISBN: 978-619-7705-21-8
Файл:
изтегли
ОТ КНИГАТА
М А Й К О !...
(поезия по проза)
Коя си ти? Майко… Даваш живот, раждаш светлина.
Преди бяхме аз, ти, тишина. Нямаше тъмнина.
Къде отиде?… Тук сега съм само аз… Родена…
Живот. Нетърпение. И неудовлетвореност.
Копнеж. Светлина. И тъмнина. Ти с мене говори.
Какво съм аз? Къде съм? Кой ме доведе тук? Кажи!
О, майко! Бездна от светлина. Всичките гледат те.
Трептяща. Вечно грееща. Докосвам и виждам те.
Гориш. Треперя. Треса се от възхита. О, живот!
Къде ме водиш? Единственият дар на доброто.
Във форми многообразни живота ти създаваш.
И без да бъдеш молен да дадеш, ти всичко даваш.
Природа. Какво за теб съм? Как ще го определиш?
Сама се разрушаваш ти, само пак да се родиш.
На любовта, о, светлина! Не бъди далеч от мен.
Пробуждаш ме. Безкраен извор, река и светъл ден…
На всички ни майка. От тебе… всичко произлиза.
По камъни потоци се разсипват, долу слизат…
Променят се много неща. И се забравят, дори.
Но ти оставаш. Жив пламък, скрит навсякъде, гори.
Къде си? Толкоз велика, за да си обхваната.
Какъв е този свят? Позволеният пол. Раната.
Или изоставеното дете. Старата дама.
Дали не се лъжем? Душата. Мечтата желана.