Преводът не е механично пренасяне на думи от един език в друг. Той е внимателно четене, творчески избор и ново изграждане на връзката между произведението, езика и читателя.
„Изкуството на превода“ събира подбрани преводни публикации, представяния на преводачи, авторски преводи, многоезични текстове и критически материали, които разкриват превода като самостоятелен творчески акт.
Подборът е редакционен и не представлява пълен каталог на всички преводни текстове в списанието. Тук остават онези публикации, които дават контекст, показват преводаческо решение, срещат различни литературни традиции или насочват вниманието към ролята на преводача.
Избрани публикации, в които преводът е творческо присъствие, литературен мост и предмет на размисъл.
В ренсаку „Корени“ Иванка Попова-Велева преминава от поваления стар бор и новите кълнове към невидимите връзки с рода и земята. Природният кръговрат, човешката откъснатост и паметта за предците изграждат кратък поетически разказ за принадлежността, свободата и дълга да пазим наследеното. Природните миниатюри постепенно разкриват невидимите връзки, чрез които животът, паметта и свободата преминават между поколенията.
Огнян Стамболиев отдава почит на Пенчо Симов - преводач, редактор и културен мост към френската поезия. Текстът разкрива неговата скромност, огромна ерудиция и ненадминати преводи на Вийон, Ронсар, Мюсе, Юго, Елюар, дю Беле, Сент-Бьов и Рьоне Шар. Публикацията е жест към преводаческото изкуство и неговата роля в българската литературна памет.
При преводните публикации се стремим ясно да посочваме автора на оригинала, преводача, езика и източника, както и основанието за публикуване. Правата върху оригиналния текст и върху превода се разглеждат отделно и се съобразяват с конкретния материал.
Страницата ще се развива постепенно с нови и архивни публикации, когато те добавят стойност към разговора за превода, езика и срещата между културите.