Треви под снега, второ издание
ВЪВЕДЕНИЕ
„Треви под снега“ е дебютният роман на Габриела Цанева. Написан в края на 90-те години на ХХ век и публикуван за първи път през 2000 г., той заема особено място в творческата биография на авторката като произведение, в което се формират темите, образите и философските търсения, характерни и за по-късните ѝ книги.
Настоящото второ издание възстановява за първи път пълната авторска версия на ръкописа. Книгата съчетава художествено повествование, дневникови фрагменти, философски размишления и поетични отклонения в мащабен текст, проследяващ духовното и личностното израстване на своята героиня. Между интимното преживяване и големите въпроси за времето, вярата, знанието и смисъла на човешкия път романът изгражда самостоятелен свят, в който автобиографичното и художественото непрекъснато се преплитат.
Двайсет години след първата си поява книгата достига до читателите в разширената си пълна версия чрез издателство gabriell-e-lit и е достъпна както в електронни формати, така и като печатно издание.
МЕТАДАННИ
Автор:
Габриела Цанева
Жанр: beletristika
Таг към списанието:
виж в списанието
НАЙ-НОВО ИЗДАНИЕ
Издание: Второ печатно издание
Дата: 2020-12-31
Формат: pbook
Страници: 500
ISBN: 978-619-7520-49-1
Файл:
изтегли
ОТ КНИГАТА
ПРОЛОГ
Небето е синьо, а земята – бяла.Окото на слънцето ослепява човешките очи. Камъните излъчват топлина, въздухът е хладен. Главите се запалват. Като насекоми в чаша, шарена нишка от хора пълзи по стените на конуса в стремежа си да стигне дъното...
Пламтящо небе и нажежена земя. Тишина – в празното пространство на чашата. Дъното е потънало в сянка и неизвестност.
.
Черната повърхност на езерото се набръчка от докосване. Опияняваща и мамеща към дълбините – истинското скрито дъно на чашата. Светлината се взриви. Лъчите на земното светило, отразени от повърхността на лека вълна, се удариха в очите – черни, опияняващи и мамещи – и потънаха към дълбините на съзнанието, пред което стояха и което обслужваха.
Бяла ръка разплиска вълната – фонтан от светлина и въздух. После – неподвижност. Само назъбената сянка на ръба бавно пълзи.Тъмносини, отразили тъмносиньото небе, кротко ближат бреговете си водите на езерото. Измъкна се от мрака дъното. Шарената нишка от хора достигна отсрещния бряг и се разпръсна – като скъсан гердан – сред белите камъни.
...
Слънцето запали косите, изгори плътта, изсуши устните... Сърцето бие в слепоочията, потта замръзва по тях. Мускулите се свиват и разпускат, изпъват потъмнялата кожа, ритмично движат тялото нагоре, по склона. Ръцете, изпърхнали и загрубели, прегръщат морените, улавят бодливите клони на храстите, протегнати като подадени за помощ ръце.
Едно дете пъргаво се катереше по стената на чашата. Беше само във Вселената.
В храстите нещо прошумоля. През пътеката премина змия. Детето я прескочи и продължи.
Жива и свободна, змията излъчваше в пространството край себе си усещане за пълнота и мощ.
Не беше само във Вселената.
Пътеката лъкатушеше между меки възвишения. Стъпили върху еластични туфи трева, краката пружинираха. Някъде се оголваше камък, сух корен препречваше пътя. Детето леко подскачаше, освободило се от умората и света.
Широк и равен, пътят изгуби привлекателността си, а походът – очарованието на приключение. Детето едва пристъпваше, ровейки крака в праха. Слепоочията пулсираха и остра болка пронизваше главата. Телцето, напуснато от жизнеността си, се строполи между коловозите.
Очите се отвориха и погълнаха мрака на небето.
Тогава детето видя другата змия – тя пролази сред звездите и разкъса мрака на две.
Вселената се отвори.
...
Слънцето пак осветяваше с лъчите си човешките очи. Тревата поглъщаше синевата и превръщаше енергията на фотоните в храна.
Детето пак подскачаше край пътя, търсейки приключение в скритите препятствия.
Рунтави овце мързеливо изяждаха енергията на слънцето. Възстар овчар с глух глас ги навикваше. Три кучета отегчено въртяха опашки и ги охраняваха. От кухнята на близката хижа се носеше миризма на овче варено.
Туристите бързаха за обяда, охранени.
Вселената се затвори.
...
Вселената бе затворена.
И чуждите слънца не светеха. Залепнали за клепачите, те бавно избледняваха. Отиваха си – неразбрани. Отидоха си.
Нечовешката красота на Космоса нанесе непредвидимия си удар и се затвори в плътна капсула.
Останаха неразгадани залутаните тайни в спираловидните ръкави на Галактиката. И тези, скрити в сърцето ѝ.
Непознаваеми останаха лицата на другите галактики.
И сиянието на избухващи звезди...
И сиянието на звезди, изгряващи над своите планети...
И тъмата на черно езеро, отворило око към чужди небеса.
И съскът на чужд живот в тревата, превръщаща енергията на звездите си в храна.
Вселената се затвори.
Цветовете умряха, думите изтляха.
Забило колене в праха между коловозите, детето стискаше клепачи, притискаше ушите си с ръце...
Избледняла, Вселената си отиваше.
И денят с чуждата умора, смях, надежда, мързел, пошлост, проби тънката преграда на ръцете.
Детето пишеше – в полумрака на стаята. Пишеше – ходейки по прашния път. И заспивайки в леглото си – пишеше.
Думите върху хартията бяха безцветни.
Трудно бе сред тях да бъде намерено изгубеното скрито лице на Вселената.
Детето пишеше и търсеше – цвета на думите.
Защото чрез тях Звездите се докоснаха до Човека.
ВСИЧКИ ИЗДАНИЯ
2020-08-31
Формат: pdf, epub
Страници: 600
ISBN: PDF: 978-619-7520-50-7; EPUB: 978-619-7520-51-4
ЗА КНИГАТА
„Треви под снега“ е първият роман на Габриела Цанева. Издаден е през 2000 г. от издателство „Весела Люцканова“. Композиционно е изграден от две части – „Удушеното утре – книга първа“, съдържаща три раздела – „Разбита тишина“, „Пред белия лист“, „Срещу света, на светло“ и „Мъртвото днес – книга втора“, също състояща се от три раздела – „Утре е мостът над бездната“, „Животът се пробужда“ и „Каква съм – още не зная“, като съдържа общо 60 глави. Първото издание на романа следва адаптирана от автора версия, съдържаща 384 страници. Настоящото второ, електронно издание, за първи път представя на читателите пълната оригинална версия на ръкописа и е с обем 600 страници. В него е събран целият житейски опит на младия автор, като са включени и части от автентични дневници, върху които е изграден сюжетът. Книгата е написана за два месеца – първата част през август 1997 г., а втората част през август 1998 г. Ръкописът привлича вниманието на литературния критик д-р Георги Цанков, който го препоръчва на Весела Люцканова. Тя не се поколебава и издава романа през 2000 г. Представен в рамките на коледния Панаир на книгата в НДК, белетристичният дебют на Габриела Цанева привлича вниманието на читатели и медии. Същата година част от съдържанието на романа е дигитализирана и публикувана в сайта „Словото“. Двайсет години по-късно чрез издателство gabriell-e-lit е публикувана пълната версия на „Треви под снега“ като електронна книга, която е достъпна за свободно четене.
Надежда Александрова
Прочетете цялата статия
Бавно пребродих страниците. Буквално пълзях. И как да препускам, когато всяка мисъл или повечето от тях, особено в дневниците поставят едно ласо, което те кара да се спреш, да сдъвчеш казаното, да го преглътнеш, за да успееш да се откачиш от ласото. Текстът е толкова наситен и преживян. Потопи ме в моите детско-юношески години и терзания. Как понякога исках да порасна, а друг път се страхувах. Трудното избиране на професия, заложено на случайността. Книгите, които подобно на автора съм откривала. Много от изреченията са мисъл, водеща към пропаст, връх, задънена улица. Няма равно поле, през което набързо да се промъкнеш. Книгата не може да се чете по сюжетната линия. В нейната сгъстена мисловна амалгама читателят се сблъсква с фундаментални въпроси за човека, времето, материята, смъртта, вярата, познанието и смисъла на съществуването. А в словесните пейзажи личи окото на художника.
проф. Цонка Великова
Прочетете цялата статия