Нощта на щурците, първо издание
ВЪВЕДЕНИЕ
„Нощта на щурците“ на Габриела Цанева отново излиза със знака на издателство gabriell-e-lit, под редакцията на Надежда Александрова първо като електронно издание в двата формата .pdf и .epub, като е достъпна за свободно четене и сваляне от платформата на издателството. През есента ще предложим на читателите и печатното издание. Художественото оформление на корицата, както и илюстрациите в книжното тяло са дело на поетесата-художник. Габриела Цанева. Структурно и тази стихосбирка следва утвърдената вече за автора схема, като събира поезия, живопис, хайку и хайбуни в една завладяваща смес, където гражданският патос естествено преминава в медитативно съзерцание, за да бъдат достигнати най-дълбоките извори на проникновението, да бъде постигнато равновесие в прозренията за духовно бягство и себеосъществяване.
МЕТАДАННИ
Автор:
Габриела Цанева
Жанр: poezia
Таг към списанието:
виж в списанието
НАЙ-НОВО ИЗДАНИЕ
Издание: Електронно PDF издание
Дата: 2021
Формат: pdf
Страници: 146
ISBN: 978-619-7520-64-4
Файл:
изтегли
ОТ КНИГАТА
ДЪЖДЪТ, НЕКАНЕН ГОСТ
Дъждът,
неканен гост,
слепи прахта по тротоарите...
Слепи са пръстите ми,
с които бърша строшените
камъни на спомените
си
за белите плочи на калдъръмите
за прашните сенки под кестените
за залеза,
който пада като капка кръв,
за изгрева,
който не помня,
защото го мечтая,
за теб
потънал в мълчанието си,
за мен.
Дъждът,
неканен гост,
изми сплъстените треви на лятото,
разреса косите на реките,
тупти върху кожата на земята –
неканен гост,
когото всички
чакат...
*
лунен сърп –
коситба
на звезди
ВСИЧКИ ИЗДАНИЯ
ЗА КНИГАТА
Много са въпросите, които поставя книгата, като не дава еднозначни отговори. Онова, което е ценно, е стремежът към отхвърляне на статуквото на ежедневието – едно отражение на пробуденото общество, което рефлектира в съзнанието на твореца, за да достигне до своето художествено-философско осмисляне. Още в първото стихотворение четем:
Надежда Александрова
Щурците пищят –/ надлайват се с кучетата…………/Пия носталгията на август,/…… нощта връхлита / измита, /измита безсънието ми – /клепачите падат /върху зида на бузите – /звънят, /като клепала в утрото.
И виждаме, как една констатация на природна активност преминава в състояние на духа, а оттам идва пробуждането. Запомнящи се образи, но отново – не това е най-същественото, а начинът, по който поезията преминава от нивото на личностно преживяване, към призив за пробуждане.
Прочетете цялата рецензия