Отвътре навън
ВЪВЕДЕНИЕ
Стиховете на Снежана Стамова са изящни в своята образност и пищни с богатството от думи, някои за жалост – отпаднали от ежедневието ни. В стихосбирката ѝ „Отвътре навън”, е въвлечена цялата гама от сетива на звуци, цветове аромати, вкусове, текстури, светлини, предусещания… Всички те напомнят на знаци – по един непознат но интригуващ път, които водят читателя на пътешествие през времена, метафори и алегории. От загадъчни съновидения до препратки към вечни литературни образи и автори, пътят води през бурната морска шир до небесни тела и съзвездия, а после се впуска в битките на личното търсене с неподправена искреност.Ритъмът в поезията на Снежана напомня влак преминаващ през сезони, врати и светове, ту забързан в търсене на смисъла, ту заглъхващ в далечината на спомените. С отгръщането на всяка страница, книгата следва това неотменно движение към неизвестността на пътя, с низ от срещи и сбогувания, поражения и полети, самоти и споделяния. „Отвътре навън” е вълнуващ поетичен дебют, който кара читателя да очаква с нетърпение и с всичките си сетива нови стихове от Снежана Стамова.
Бела Бенова – автор, фотограф и велопътешественик
ОТ КНИГАТА
ОТВЪД БЕЗМЪЛВИЕТО
Облачни кули издигат се
до хребета на лявото ми слепоочие
От покрива на небесата до подножието,
изминавам разстоянието мислено,
и някъде по пътя се заключвам в шепот,
но кулите проплакват,
и дъжд потича безнаказано.
По склона, една осиротяла истина
остава без пристанище.
И цялото небе в зенита на ноември,
се настанява в най-доброто
място за прострелване.
Обезмълвява думите,
обезцветява ги до бяло,
превръща пулса в цял
един топовен тътен,
връща ехото и увенчава,
най-сляпото ми слепоочие
със хало.
Снежана Стамова
ЗА КНИГАТА
В ръцете си, драги читателю ти държиш едно чудо. Едно съкровище, твърде дълго стояло на сянка, но прочети малко … и то ще започне да сияе. Прочети още малко, и ти ще засветиш! Чиста проба истинска литература, от онази силната, вдъхновяващата! От срещата с която, неизменно човек става много богат! Богат, и в края на краищата усмихнат. Отвън навътре, защото е скитал из нейните страници, а после и отвътре – навън, защото неизбежно после или му се рисува, или му се свири на китара, … или му се танцува, или му се целува, …или дърво решава да посади … все творящи и смислени на свой ред действия, породени от чистотата и добротата и истинността с която е написана тази книга. А аз никога не лъжа, драги читателю! И щом казвам, че това е от малкото стойностни неща, които ще е добре да прочетеш, опитай да ми се довериш. Днес, аз съм твоят Княз Му който винаги разпознава Коня – Вихрогон.
Валентина Григорова