Валентина Григорова

Валентина Григорова

  • Дата на раждане: 1974
  • Място на раждане: Русе, България
  • Професионални роли: Автор · Художник · Илюстратор

Валентина Григорова е български художник и графичен дизайнер, бард, поет, а с дебютната си книга и писател. Живее, работи и твори в София. Завършва СОУ „Никола Вапцаров“, град Силистра със специалности живопис и скулптура, 1988 – 1992, а след това Свободна Академия „Жул Паскин“, София – специалност „Живопис“ – Ива Владимирова; специалност „Илюстрация и оформление на книгата“ – Атанас Василев, 1993-1996 и Майсторски клас при Николай Майсторов – гр. София – Свободна Академия „Жул Паскин“ – 1996. От девет години е член на СБХ. Участва в общи изложби в галерията на СБХ на ул. „Шипка“ 6, в Галерия „Алтер его“, участия във Въздухария фестивал, за който създава първия плакат и логото, което впоследствие е векторизирано; множество участия в „Джобен фестивал“, гр. София – главно като концептуален художник, но също и като писател и музикант.

Самостоятелни изложби: Галерия Нава, гр. София (1996) първа самостоятелна; Културен център „2019“ гр. София – „Рут с пушката и други истории“ (2012); Бар „Контрабас“, гр. Пловдив – „Ветровитата музика“ (2015); Ателие Пластелин, гр. София – „Коледна изложба – Ванда на живо“ (2019); Галерия „Етюд“, гр. София – „100 фрагмента от цялото“, 2-7 март (2020). Участия в литературни четения (Арт хостел, и Стърлинг), и едно самостоятелно в „Делта блус Бар“, където с нейната група правят няколко благотворителни концерта през последните две години. Освен като художник, работи и като графичен дизайнер, прави илюстрации на книги и плакати. Печели първа награда на Фестивала за късометражно кино „Love is everyting 2“ (48 часово предизвикателство за концепция и реализиран продукт) с филма „В страната на изперкалите делфинчета“.
От пет години работи върху етнографска тема – „Изгубената музика на моята земя“.
Списание "Картини с думи и багри" анонсира самостоятелните й изложби "Без страх" (брой 1/2020) и "Спомени за коне" (брой 2/2020). Автор в списанието от онлайн изданието на брой 1/2020 с песента "Свещичка мъничка" и печатното издание на брой 2/2020 с разказа "Събудих се красива".

За мен

Пека си гърдите на вечерното слънце,
така и така стоя на прозореца –
и пуша. И плача.
Гледам ту розата, която най-накрая разцъфна,
и в избухналото зелено се взирам,
и в слънцето,
с което все тъй стръвно се гледаме във очите.
Пека си дробовете, задръстени от толкова цигари и обич.
Пека, та дано издържат още малко,
вместо да си слагам компреси с мед, и да се тъпча с глог.
Още не искам да ми спира сърцето,
и да си казвам как отдавна не бива да пуша.
Пека си душата.
Душата хем щастливата, хем най-тъжната.
Пека я, пък дано от тази странна фурна излезе моя най-вкусния хляб -
Питателен, леко солен, но и сладък.
И най-после да го нахраня света,
с моята обич, и с очите на слънцето.
18 август, 2020
Вал
За мен, Валентина Григорова

Книги на автора в издателство gabriell-e-lit

Черно-бели истории за моите шарени хора
Черно-бели истории за моите шарени хора
Валентина Григорова


Публикации в списание „Картини с думи и багри“

Виж всички публикации →


Галерия