Черно-бели истории за моите шарени хора
ВЪВЕДЕНИЕ
„Черно-бели истории за моите шарени хора“ събира проза, поезия и авторски картини на Валентина Григорова в книга за паметта, близките и човешките присъствия, които продължават да живеят в нас. Кратките истории възстановяват фрагменти от детството и срещи с хора, животни, ангели и демони от един личен свят, едновременно противоречив, раним и изпълнен с обич. Валентина Григорова развива литературния образ чрез цвят и рисунъчна линия.
Включените в изданието картини и създадената изцяло от авторката корица не илюстрират механично написаното, а продължават неговия емоционален разказ в друг художествен език.
МЕТАДАННИ
Автор:
Валентина Григорова
Жанр: beletristika
Таг към списанието:
виж в списанието
НАЙ-НОВО ИЗДАНИЕ
Издание: Електронно PDF издание
Дата: 2020
Формат: pdf
Страници: 174
ISBN: 978-619-7520-47-7
Файл:
изтегли
ОТ КНИГАТА
ПОСВЕЩЕНИЕ
Посвещавам с цялата си обич – на героите на моето детство! На мама и татко, на доброто ми дете, на моите чудни баби и дядовци, на скъпите ми сестри, на ангелите, които не спират да ме спасяват, на животните, които решиха да ме обичат, и не на последно място – на приятелите, които ме подкрепиха и продължават да бъдат до мен въпреки ужасния ми характер! На всички вас, които държите сърцето ми в пазвата си!
От авторката
СНЕГЪТ НА 1984
Сетих се за тази история, която ми е много вълшебна и скъпа на сърцето, та ще се опитам да я разкажа.
Ето какво се случи, когато сме били на не повече от десет години. Да речем, че е сряда или четвъртък, а ние изобщо не искахме да ставаме за училище. То кой нормален човек иска? Под топлия юрган така хубаво се сънува... така хубаво... Обаче страшният часовник отброи последните слънчеви зрънца по клепките ни и хайде – в седем и десет програмата по радио „Христо Ботев“ с приказка, за да не им е много гадно на децата, филия с пастет и чай, и полузаспали тръгваме ние със сестра ми – винаги закъснели и винаги тичащи. Да, ама тази сутрин не можахме да излезем дори от портата! Такъв сняг беше затрупал всичко, цялата къща... докъдето ти стига погледът. Бяло и чудно! И затрупано! И – о, радост! Връщаме се по леглата да си досънуваме?
Да, ама мама не мислеше така. Взе една лопата и започна да копае тунел. Да – тунел! Да ѝ се начудиш и на акъла, и на силата!
Понацупени се влачим след нея, а във вратовете ни падат парчета от снежния таван. И така, както искахме да се скатаем от даскало, в един момент спря да ни пука дали изобщо някога ще стигнем, защото сякаш попаднахме в някаква странна приказка, в която ние сме главните герои. Мама прави проход, ние пъплим зад нея... Колко време е минало, никой не знае, защото то някак се разтегли. Хрумваше ни, че може да се умори и все пак да се върнем – да, ама не!
Преведе ни чак до високите борове пред училището. Когато стигнахме и погледнахме нагоре – о, чудо! Училището приличаше на замък, а по връхчетата на дърветата се закачаха първите слънчови коси и заедно със снежинките изглеждаха сребърни.
– Деца, стигнахме – каза мама и ни целуна по червените носове.
Взе си лопатата и пое по обратния път. Стоим пред голямата порта и гледаме омагьосани – и дърветата, и снега, и малката фигурка в далечината.
Не си спомням добре дали същия ден намерихме нашите класове, или бяхме единствените, които отидоха на училище. Но такъв сняг оттогава не съм виждала!
Януари 2013 г.
Вал
ВСИЧКИ ИЗДАНИЯ
ЗА КНИГАТА
Валентина Григорова, която за по-кратко нарича себе си Вал, притежава онзи етно-бийт стил, който е неформален, напрегнат, скандален и краен. Когато я четете, забравете за всичко, което смятате, че трябва да представлява прозата или поезията! Тя защитава своят собствен матриархат, своята реалност - противоречива, необяснима и пропита с тъга! Вал не вълнува, тя разтърсва! Настойчив и постоянен, езика на който пише, е безпрецедентно прям. Нейният свят те хваща за гърлото, пуска те по острието на ножа и те държи на ръба! Тя кани да надникнем в дълбокото, в кладенеца. Гради епизод, по епизод от живота си и израства във всеки един от тях! Смел и безкомпромисно автентичен, света на Вал е нелинеен, син, червен, паралелен. Алхимичен, бъгнат, но истински неин. Тя не крие нищо и всичко е на показ - страхове, демони, ангели и любов… Вал разархивира себе си, като се провокира. Търси се навсякъде , където би могла да се намери. Доверява се на знаци, на времето в нея, на импулсите, на гласовете си. Преследва живота си, захлопва отворени врати, спи с отворени очи, стъпва в дълбокото, защото иска да прояви всичко от себе си. Тя самата е този кладенец! Хваща живота си за рамото, разтърсва го и го стоварва върху себе си! Вал пише квантово. Навън и навътре. Трябва да ? признаем тази свобода и смелост да гледа живота очи в очи!
Нейният свят - без компромиси и без табута! Приятно пътуване в нейния свят!
Жана Стамова - приятел и част от редакторския екип
Прочетете повече в статията, посветена на изданието в списание 'Картини с думи и багри'.