Корените остават скрити, но носят дървото и небето над него. В ренсаку „Корени“ Иванка Попова-Велева проследява различните значения на принадлежността: към земята, рода, паметта и живота, който продължава след загубата. Нощната буря поваля стария бор, но под зеления мъх вече се показват новите кълнове. Величественият дъб протяга клони към небето, защото невидимите му корени го удържат дълбоко под черната земя. Постепенно природният образ се приближава към човека. Морковите, останали под снега, се превръщат в зимен пир за зайците, а сирачето без семейство и корен разкрива другото лице на откъснатостта: живот, оставен на случайността. Попътният вятър връща лирическия глас към земята на първите стъпки и към предците, чиято саможертва превръща наследената свобода в синовен дълг.
Кратките миниатюри се свързват чрез чисти, запомнящи се образи и постепенно разширяват първоначалната метафора. Коренът е едновременно опора на дървото, знак на природното възраждане и невидима връзка между поколенията. Така „Корени“ преминава от кръговрата на живото към нравствената необходимост паметта да бъде съхранена. Финалните миниатюри превръщат личното завръщане в среща с предците. Тяхната памет и саможертва издигат свободата от исторически спомен до нравствен завет, който следващите поколения трябва да съхранят. Но корените – впити дълбоко, не само удържат на стихиите и свързват с мястото; те се растат, пускат разклонения и се преплитат с други корени, за да създадат една непрекъсната мрежа на свързаност и поезия, която прекосява време и граници. Тук представяме и вариантите на четири хайку на френски език, чрез които поетичният глас преминава в друго литературно измерение.
КОРЕНИ – ренсаку на Иванка Попова-Велева
*
нощната буря
изкорени стария бор –
изгубен живот
la nuit la tempête
déracina le vieux pin –
une vie de perdue
*
старият бор умря,
но под зеления мъх –
нови кълнове
*
дълбоки корени –
величествен дъб
протяга клони в небето
les racines profondes,
le chêne majestueux
tend ses branches au ciel
*
под черната земя
невидимите корени
носят небето
*
сняг е покрил
последните моркови –
пир за зайците
la neige a couvert
les dernières carottes –
régal aux lièvres
*
клето сираче
без семейство и корен –
живот на късмет
pauvre orphelin
sans famille, ni racines –
vie au hasard du sort
*
попътен вятър
ме връща към земята
на първите ми стъпки
*
свидната земя
на моите предци –
пропита с кръвта им
*
висок е върхът
на бойната им слава –
тя задължава
*
синовен дълг –
завета им да пазя
за свята свобода
RACINES
la nuit la tempête
déracina le vieux pin –
une vie de perdue
les racines profondes,
le chêne majestueux
tend ses branches au ciel
la neige a couvert
les dernières carottes –
régal aux lièvres
pauvre orphelin
sans famille, ni racines –
vie au hasard du sort
Иванка Попова-Велева
Може би е интересно да споделя, че по-горните стихове са написани от потомка на поп Петър Драганов – свещеникът, освети Самарското знаме. Опълченец, участвал в Дряновската епопея, в Руско-турската освободителна война, в боевете на Шипка, а по-късно и в Балканската война през 1912г. Награден за храброст с ордени и медали – български и руски. След Освобождението участва в работата на Първото, второто и Четвъртото народни събрания. Поклон на признателност!
Поздравления за Иванка, добро начало,, но ще бъде интересно да напише една серия от Хайку за паметта и с конкретни имена , факти и събития ( започваща от корените , да проследи историята и паметта за поп П. ДРАГАНОВ).
Например засаждане на дървото , неговото израстване, борба , бягство, чужбина, завръщане, семейна и родова памет. Дървото има корени, но има и клони. А те здрави ли са като корена от който са израснали.
Пожелавам творчески успехи и да ни изненада скоро. Да се вдъхнови и да оковечи паметта и делата на поп Драганов. Може да бъде и проза.