Втори юни, денят на Ботев и загиналите за свободата на България… От деца тази дата, с това изречение, прикачено към нея, е вдълбана в главите ни. Но – мислим ли истински за Ботев и загиналите на свободата на България на 2 юни? Дори когато сирената вие и ние стоим заковани в земята… Какво помним, всъщност, от Ботев? И – ако нещо помним, каква е ползата?!

Защо точно това стихотворение на Ботев, днес? Защо не “На прощаване”, например?

Задайте си този въпрос довечера, в кварталната кръчма, когато давите деня в халба бира с приятели… Огледайте се. Ослушайте се.

И не питайте!

В МЕХАНАТА – стихотворение от Христо Ботев

Тежко, тежко! Вино дайте!

Пиян дано аз забравя

туй, що, глупци, вий не знайте

позор ли е или слава!

Да забравя край свой роден,

бащина си мила стряха

и тез, що в мен дух свободен,

дух за борба завещаха!

Да забравя род свой беден,

гробът бащин, плачът майчин, –

тез, що залъкът наеден

грабят с благороден начин, –

грабят от народът гладен,

граби подъл чорбаджия,

за злато търговец жаден

и поп с божа литургия!

Грабете го, неразбрани!

Грабете го! Кой ви бърка?

Скоро той не ще да стане:

ний сме синца с чаши в ръка!

Пием, пеем буйни песни

и зъбим се на тирана;

механите са нам тесни –

крещим: “Хайде на Балкана!”

Крещим, но щом изтрезнеем,

забравяме думи, клетви,

и немеем и се смеем

пред народни свети жертви!

А тиранинът върлува

и безчести край наш роден:

коли, беси, бие, псува

и глоби народ поробен!

О, налейте! Ще да пия!

На душа ми да олекне,

чувства трезви да убия,

ръка мъжка да омекне!

Ще да пия на пук врагу,

на пук и вам, патриоти,

аз вече нямам мило, драго,

а вий… вий сте идиоти!

Христо Ботев