В октомврийското издание на „Танка на месеца“ Димитър Анакиев представя поетическата практика като път към свободния изказ, разпознаването на собствените теми и пълното сливане между автора и онова, за което пише. В центъра на неговия коментар стои понятието макото: искреност, която надхвърля личната откровеност и превръща дълбоко значимото преживяване в основание за поезия.

Най-широко е представена Христилия Кулева. Нейните танка носят остър граждански и патриотичен импулс, но преминават и през природата, детските спомени, старостта, загубата и личната равносметка. Политическата тревога и сезонните образи често се срещат в едно и също стихотворение, превръщайки есенния пейзаж в отражение на общественото време. Четирите творби от „танка дневника“ на Мирослава Симеонова са по-тихи и съзерцателни. Часовниците, ожънатите ниви, изчезналите приятели и общественото примирение свързват личната памет с движението на времето. Дима Чонова влиза в подбора като нов глас със свободен, непосредствен изказ, в който раздялата, страхът, болестта и родното пространство получават сгъстени и неочаквани образи.

Със своя танка Димитър Анакиев показва възможността кратката форма да действа чрез алегория, а преведената творба на Любинка Тошич внася опита на автор, превърнал писането в продължителна житейска практика. Така октомврийският подбор събира различни етапи от „пътя на танка“: първите свободни опити, ежедневното водене на поетичен дневник, откриването на личната тема и дългогодишното вярно следване на словото.

ТАНКА НА МЕСЕЦА: Октомври – селекция и коментар Димитър Анакиев

ТАНКА НА МЕСЕЦ ОКТОМВРИ – „ПЪТЯТ НА ТАНКА“

Октомври несъмнено е месец на триумф за нашата поетична практика. Получих над 30 стихотворения в форма танка от Христилия Кулева, в които тя демонстрира спонтанно и майсторско владеене на своите емоции и мисли. Представям всички тези творби тук с намерението да покажа, че Христилия би трябвало да обмисли съставянето на сборник със своите танки. Публикуването на книга е мерило за авторския статус; не съществува автор без книги. С голямо удоволствие бих написал предговор към нейния сборник, ако тя реши да го издаде.

За още по-голямо удоволствие, Мирослава Симеонова изпрати четири танки от своя „танка дневник“. И четирите бяха включени в октомврийската селекция. Забелязва се значително развитие, изразено в нарастващата свобода на поетесата спонтанно да изразява своите емоции и мисли. Това е „пътят на танка“ и много се радвам, че български поети вървят по него. Поздравления, Мирослава! Моля, продължавайте да пишете своя танка дневник!

И за финал представям четири танки от една нова поетеса на танка – Дима Чонова. Още от самото начало Дима демонстрира свобода на изказа – качество, което е изключително ценно. Насърчавам и вас, Дима, да поемете по пътя на воденето на ежедневен „танка-дневник“ и да пишете колкото се може повече. Практиката води до майсторството, а вашето начало е повече от успешно. Подравления! Добре дошли сред „каджините“ („каджин“ е поет на танка).

В този момент бих искал да припомня два критерия за оценка на поезията, предложени от Мацуо Башо; първият и основополагащ критерий е „макото“. Този термин няма точен еквивалент в западните езици. Обикновено се превежда като „искреност“, но „макото“ е нещо повече от просто искреност. То означава пълно сливане на поета с предмета на неговото творчество – подобно на начина, по който виждаме Христилия напълно слята с темата за „патриотизма“. „Макото“ означава да пишете само за теми, които са дълбоко значими за вас (защото, ако те не са важни за вас, как биха могли да бъдат важни за читателя?). Пишите за нещата, които ви преследват, за нещата, които не ви дават да спите спокойно нощем.

Вторият критерий е „метафоричност“.

Първият критерий – „макото“ – е задължителен, „conditio sine qua non“, докато метафоричността е незадължителна: тя може да присъства, но не е задължително да я има.

Чрез този подход („танка на месеца“) се стремим поетите да открият собствените си теми и свободно да пишат за тях. С други думи – да изпълнят критерия „макото“.

Като пример за метафоричност включвам своя танка, написана преди няколко дни. В нея се използва алегория. Бих добавил, че идеята ми хрумна съвсем спонтанно.

И накрая, преведох една танка от Любинка Тошич, взета от тетрадка, която тя наскоро ми изпрати. Използвах две страници от тази тетрадка като корица за публикацията ни за октомври. Любинка пише танка още от 80-те години на миналия век – това са около 50 години. Тя не пише на компютър, а използва химикалка и хартия. Можете да си представите колко такива тетрадки трябва да има – вероятно няколко десетки, а може би и повече от сто. Предполагам, че първоначално тя записва танката на обикновен лист хартия, след което я преработва, преформулира и шлифова. Докато стигне до тетрадката, тя вероятно вече е четвъртата или петата версия. А сега си представете мащаба на това усилие – продължаващо цели 50 години.

Какво можем да научим от Любинка? Първо, колко важно е писането за нея. Тя пише за несподелената любов, за самотата на жената. За нея няма нищо по-важно от това. Това е нейният живот; писането е въпрос на „да бъдеш или да не бъдеш“. Ето как човек става автор – когато писането е въпрос на „да бъдеш или да не бъдеш“.

Пожелавам на всички успешен „поетичен ноември“ и очаквам с нетърпение нови танки.

Димитър Анакиев

Сърбите
се отърваха от
прогресиста Вучич –
а кога българите
ще се отърват от Радев?

*
Защо сме на
това дередже? – защото
българинът е
с ДНК „Преклонена главица
остра сабя не сече“

*
Ежедневие
политически пирует
след пирует.
България – в ръцете
на въжеиграчи…

*
Политиците
прекрачиха всички
граници – позор!
И за какво – за пари,
за много, много пари.

*
Кървава луна,
къде е свободата –
мъртви птици…
Над пустото училище
само гарги хвърчат.

*
Есенно небе –
редуват се слънце и
облаци сиви.
В политиката българска
само облаци сиви…

*
На българския
велик цар Самуил
костите са тук!
Душата му се върна.
България се преклони!

*
Пристигнаха
тленните останки
на цар Самуил.
Дори това не успя
да обедини българите!

*
Корупцията
е национален спорт
в България.
Питам се докога
ще вървим все назад.

*
Българийо,
възраждай се, бъди!
Ти си моята
слънчева татковина
бори се за истинска свобода!

*
Вятърът шета
из боровата гора,
а душата ми
се рее в небесата.
С облаците играе…

*
в гъстата гора
по криволичещата
пътека
гали раменете ми
следобедното слънце

*
Между два камъка
змията кожата
си сменя.
Продължава напред
подмладена и силна

*
Руски дронове
потапят кораби
в българските
прилежащи води…
И не били агресори?!

*
Войната е тук –
прогресистите китки
берат за среща
на руските солдати,
а народът ни спи…

*
Събуди се,
българино – накъде
вървиш безпаметно?
Така не се гради, а
се руши постигнатото!

*
Прогресистите
ушите си запушиха,
а на народа
се опитват устите
да запушат – позор!

*
Когато Радев
говори, той лъже,
когато мълчи,
той крие истината –
властта продължи да краде…

*
Не знае предел
русофилът – не чака,
така стигна той
до своята цел. Защото
ние му дадохме власт!

*
есенна вечер –
тежки, черни облаци
затиснаха града.
Политическия ни елит
захлупи страната…

*
Детски спомени –
будна ме държат в нощта
щурци полудели.
Отново будна стоя
политически бури!

*
Есенна вечер –
тежки, черни облаци
прегърнаха града…
Настроението ми –
предизборно мрачно.

*
Със старостта
седим на пейката –
спомени нищим.
На съседната пейка
старци нищят политиката.

*
Все още топло
слънцето в облаците
свива гнездо.
Изборно време и хлад
в душата ми замира…

*
Избори идват
сухите листа по улицата
вятърът подритва.
Премита за новите
боклуци настървени…

*
Вятърът
небето измете –
боклуците
подредени в предизборните
листи – за кого да гласувам?

*
Европа гори –
не се интегрира
туй що не иска.
Сънят на либерална
Европа прерасна в кошмар

*
Политиците
в България паднаха
под тинята –
всички са измет до измет
докога ще е така?

*
Войната хлопа
на българската врата
управата спи…
Прогресистите нехаят
росни китки свиват.

*
Империята
има власт да наказва,
историята
разполага с вечност –
ние – под византийска и руска…

*
Колко струва
свободата? – как стоя
пред империята,
която иска
да решава вместо мен.

*
Цената на
свободата в България
е скъпо платена –
ослепени войници,
разсечена глава…

*
Добрият, лошият
и злият в президетска
надпревара…
Българинът още бос
в политическа игра

*
Изборният ден
слънчев, но бъдещето
уви – мрачно…
При тези кандидат
президенти какво да е!

*
Ураган от думи
в главата ми бушува
едва успявам
да ги записвам, а имат
ли смисъл за мен?

*
Есенен вятър –
вихрулки замитат
жълтите листа.
Да бяха помели и
„политическия ни елит“

*
Есенна тъга –
все през ноември загубих
и мама и тати…
Дали и аз през ноември
ще си замина?

*
Ураган от думи
в главата ми бушува
едва успявам
да ги записвам, а имат
ли смисъл за мен?

*
Есенен вятър –
вихрулки замитат
жълтите листа.
Да бяха помели и
политическия ни елит

*
Овехтяла пейка
работното място
на клюкарките –
Аз под крушата стоя
място за поезия…

*
Когато
не избираш, ти всъщност
избираш застоя.
Избираш да вървиш назад –
страхът от промяната!

Хрстилия Кулева

*

Часовниците
у дома тиктакат звънко –
джобният на дядо,
на скрина майчиният.
Тече моето време.

*
Минава пак по
стъпките на лятото
минали лета.
Приятелите търся,
но следи не намирам.

*
Ожънатите
ниви са полегнали
край път и пак
очакват плуг и слънце –
да бъдат оплодени.

*
Народът сам се
съгласи да живее
с трошици дребни –
вместо с трапеза пищна
да живее в глухота.

Мирослава Симеонова

*

И ти – като лятото
си отиде
пясъчни стъпки
оглушително
скърцат

*
Страшно е
животът на човеците
да зависи
от едно копче
Запалвам молитва

*
Октомврийско щурче –
пресипнала
балада
под прозореца
на живота

*
Пропуснах
сезони в това легло
от ботушите –
направо
с джапанки

*
Злачни простори
безбрежни,
зелени вълни
от маргарити и макове –
трикольорът български

Дима Чонова

*

В зоологическата
градина е време за обяд
на лъвовете,
но цялата тълпа
наблюдава маймуните.

Димитър Анакиев

*

Идва зима,
отново съм със старото си яке –
впрочем,
докато го носех, ми се случиха
много прекрасни неща.

Любинка Тошич

Материала подготви Димитър Анакиев