Аниз Колц (Ан Луиз Бланпен) е родена в Люксембург. Родният й език е немският, на който пише първоначално, но от известно време твори на френски.

Поетесата е лауреат на редица национални и международни награди, превеждана на много езици, вицепрезидент на Европейската академия за поезия.

Представена от Огнян Стамболиев в рубриката “Преводачът представя” на бр. 3/2025 на сп. “Картини с думи и багри”.

Антонен Арто е френски актьор, режисьор, драматург, поет, критик и теоретик на театъра, беше сред големите фигури във френската и европейската култура от периода между двете световни войни. В статиите си той рязко критикуваше съвременния театър, според него: „стенещ в маразъм, скука, инерция и тотална тъпота“.

Арто не приемаше световната култура като „пантеон от шедьоври“, предназначен за елита, а като нещо, което трябва да бъде достъпно за всички. Своят театър той нарече „театър на жестокостта“ и „театър на живота“, като подчертаваше жестокостта на човешкото битие и призоваваше театралите да се отказват от „хуманистичното и психологическото направление в изкуството“, за да постигнат „висшите религиозни и мистични ценности“. Арто обожаваше Ван Гог, за когото написа един от най-проникновените си и оригинални текстове.

Представен в бр. 3/2025 на сп. “Картини с думи и багри” с текстове, подбрани и преведени от Огнян Стамболиев.

Владимир Луков е роден на 2 юни 1949 г. в гр. Бяла, област Русе. Възпитаник на СУ „Св. Кл. Охридски”.

Автор е на дванадесет стихосбирки, между които „Сверка на сетивата“ (София, 2005), „Провидения” (Скопие, 2006), „Следи от вятър“ (София, 2007) и „Слънчев пояс“ (Скопие, 2016 и София, 2019).

Представен е като поет в множество български, македонски, френски, испански и мексикански антологии и списания, а също и в издания на българските общности в чужбина.

Известен е и с прозаичната си книгата в два тома „Мястото, откъдето започва безкраят“ (2012-14).

Автор в сп. “Картини с думи и багри” от бр. 3/2025.

Гатя Симеонова е родена през 1946 година. Основното си образование получава в Русе, след което завършва Руска езикова гимназия и славянска филология с профил полски
език в СУ “Св. Климент Охридски” в София. Работи като екскурзовод в Регионален исторически музей в Русе през 1971-1974 година.

Аспирант в Етнографския институт с музей към БАН, където след това работи в продължение на 40 години. Защитила е два доктората, минала е през всички етапи на научното израстване. От 2000 година е професор по етнография.

Автор е на над 40 книги – научни трудове и художествени
произведения.

Автор в сп. “Картини с думи и багри” от бр. 3/2025.

Дора Янева-Медникарова е родена в Русе през 1946 г. Завършила е Висшия финансово стопански институт в Свищов.

Член е на Съюза на преводачите. Превежда от естонски, финландски и руски език. По-известни нейни преводи са: ”Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада” от Ено Рауд /4 издания/, “Капки дъжд” от Паул Куусберг, “Смъртта на дядото” от Антон Хансен Тамсааре, ”Памет” от Рейн Салури, “Катастрофа” от Мари Саат, “Кафе на зърна” от Матс Траат, както и пиеси от Ен Ветемаа, Вилем Грос, Юри Туулик, Яков Апушкин и др.

Участва в антологии с естонска и финландска белетристика и поезия, както и в периодичния български печат с преводи от: Уно Лахт, Арво Валтон, Бети Алвер, Яан Каплински, Хельо Мянд, Хандо Руннел, Вийви Луйк, Марие Ундер, Юхан Лийв, Вячеслав Куприянов и др.

Дора Янева-Медникарова е автор на пет авторски стихосбирки и две пиеси. Публикувала е свои творби в местния и централния печат. Нейни стихотворения са превеждани на: естонски, руски, полски и унгарски език.

Автор в сп. “Картини с думи и багри” от бр. 3/2025.

Жан Портант (рождената му фамилия е Портанте и е от италиански произход) е роден през 1950 г. Започва да пише поезия сравнително късно, 33-годишен, на френски език и веднага е забелязан от критиката и читателите в Люксембург, Белгия и Франция.

Може да се каже, че е „тотален” писател – създава поезия, проза, драматургия, есеистика, критика, съчинява оперни либрета. Превеждан е на много езици, организира литературни срещи, биеналета, конкурси. Живее и твори в Париж.

Представен от Огнян Стамболиев в рубриката “Преводачът представя” на бр. 3/2025 на сп. “Картини с думи и багри”.

Лариса Ангелова е родена в град Бургас. Живее в София. Работи като лектор на свободна практика. По образование е бакалавър по туризъм, магистър по икономика и магистър филолог(българска). Съавтор е на няколко наръчника по туристически професии и участва в различни проекти за обучение на кадри в системата.

Пътува много из страната по програми за преквалификация на безработни, което се отразява в голяма част от колонките й в Knigite.bg, озаглавена „Моите ягодови полета… завинаги”.  В нея тя поднася с голяма доза хумор, сарказъм и тъга несправедливите страни на живота, който всъщност сами си го правим. С тези текстове най-често се свърза името й.

Автор на стихосбирката “Докосване”, 2009 г. и сборника с разкази “На любов разстояние”, 2010 г.

Става автор в издателство gabriell-e-lit със сборника „Пиеса за ягодови полета“, 2025 г. Автор в сп. “Картини с думи и багри” от бр. 3/2025.

Лили Трендова е родена в София. Израства в Петрич в семейство на бежанци от Егейска Македония. От 10-годишна участва в литературни клубове, четения и конкурси.

Завършва Езикова гимназия в Благоевград, филология в СУ „ Св. Кл. Охридски” (1994) и курс TESOL в Торонто, Канада (2006). Работи като журналист, заклет преводач и преподавател по английски език.

Публикува стихове и кратка проза в периодичния печат, в сборници (вкл. на американската Library of Congress) и в интернет. Първата ѝ стихосбирка „Недоизречен дъжд” е издадена през 2000 г. Награждавана е на литературните конкурси „ В. Ханчев” в Стара Загора, „ Цветница” в Петрич, „Н. Вапцаров” в Благоевград, „Белоцветните вишни” в Казанлък и на Мелнишките вечери на поезията.

Става автор в издателство gabriell-e-lit със „Събудено небе“ – поезия и проза, 2025 г. Нейни творби са публикувани за първи път в бр. 3/2025 на сп. „Картини с думи и багри“.

Мимо Морина (1933 – 2005)

Критиката отдавна счита Мимо Морина за най-големия съвременен поет на Люксембург – херцогството, голямо колкото стотинка върху картата на Европа. Години наред той издава на френски изискано естетско литературно списание, но създава своите стихове на любимия си малко грубоват сицилиански език.

В пантеистичната и метафизична лирика на Морина можем да съзрем движение и виталност, които го приближават до Йожен Гийвик и Ален Боске.

Представен от Огнян Стамболиев в рубриката “Преводачът представя” на бр. 3/2025 на сп. “Картини с думи и багри”.

Николина Асенова Барбутева е родена в град Пловдив. Завършва средното си образование в град Пещера .

През 2011 г. получава бакалавърска степен по история в ПУ “Паисий Хилендарски”, а през 2019 г. магистърска степен по география и икономика във ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”.

От 2012 г. до момента е учител по история и география в ОУ “Васил Петлешков” в гр. Пловдив, а от 2014 г. и базов учител по история към ПУ „Паисий Хилендарски“.

До момента авторката има издадени пет стихосбирки – “Пътят към любовта , страданието и надеждата”‚ “Силата на жената”, “Звезда на любовта”, “Близост” и „В тишината“.

Освен поезия, Николина пише и белетристика. Автор е на сборника с есета “Феерия от думи”, а в електронен вариант се разпространява романът й “Афера”.

Участва в различни инициативи на НЧ „Развитие – 1873 г.“ – гр. Пещера: представяне на автори и популяризиране на тяхното творчество, спасяване на стари книги, работа с ученици, участва в инициатива за насърчаване четенето на незрящи хора, била е член на жури в ученически конкурси за есе и др. Разпространявала е творчеството си на три континента, като нейни творби са преведени на английски, немски, френски и испански език.

Свежа Дачева е родена в гр. Нови пазар. Завършила е университета във Велико Търново, специалност “Български език, литература и история”. После е живяла в Русе и в с. Граматиково.

От 1983 г. живее с част от семейството си последователно в Истанбул и Рим, а от 1988 г. се установява в гр. Стрьомстад, Швеция.

От 1994 г. е аспирантка на Института за славянски езици в Гьотеборг, а през 2001 г. защитава докторска степен по етнология в Департамент “История на културата” в Нов български университет в София.

Занимава се с научна работа в областта на фолклористиката, етнологията, митологията и социологията.

Превежда художествена литература от шведски на български (“Скандинавски приказки”, “Приказки” – Стриндберг, “Антология на шведската поезия”). През 2006 г. излиза “Шведско-български, българо-шведски речник”, който претърпява няколко издания.

Автор е на междудисциплинарното изследване на приказен тип “За доброто и за лошото момиче”, както и на седем поетични книги. Нейни стихове са включвани в шведски, български, американски и френски антологии. В момента работи като преводач, учител по шведски на чужденци, както и по проект, свързан със стари детски игри. От 2003 г. е член на общинския съвет на гр. Стрьомстад и в момента е в комисията по сградостроителство и опазване на околната среда. През същия период е и редовен съдебен заседател в Административния съд на гр. Гьотеборг.

Автор в сп. “Картини с думи и багри” от бр. 3/2025.

Светослав Нахум е роден на 24.12.1970 г. в София. Пише проза, есеистика, драматургия, критика. Автор на повестта “Вълчият вой” (1994), на сборника разкази „Заловеният Еднорог” (ИК „Пламък”, 2007) и романа „Raptus” (Изд. „Захарий Стоянов”, 2009).

Има публикувани разкази в сп. „Везни”, сп. „Знаци”, в. „Словото днес”, в. „България сега” – Чикаго, в. „Сега”, сп. „Орфеева лира” и др. Негови творби са превеждани на английски, сръбски, руски, испански, немски, турски и др. Член на редакционната колегия на списание „Пламък” (2008-2014) и на СБП. Прес-секретар на Българския П.Е.Н. – Център. Победител в конкурса за сценарий на сериала „Домашен арест” по bTV. Редактор в сп. Audience Magazine – Ню Йорк. Сътрудничи на Международна Фондация “Европейски форум” и литературен кръг и списание „Pegasus” – Германия.

През октомври 2013 г. печели конкурс за есе за полското движение „Солидарност” (с есето Solidarity Restarted) и е награден в рамките на Годишната среща на Нобеловите лауреати за мир във Варшава, състояла се по повод 30 години от връчването на Нобеловата награда за мир на Лех Валенса.

Асоцииран член на Американския ПЕН – Център.

Има публикувани разкази в литературни списания в Ню Йорк и Сидни.

Автор в сп. “Картини с думи и багри” от бр. 3/2025.