Може ли една пластична идея да съществува едновременно в равнината на листа и в реалното пространство? Новата изложба на Христо Харалампиев в галерия „Ракурси“ среща скулптурата и рисунката не като отделни жанрове, а като два начина за изследване на човешката фигура, нейното разчленяване, движение и повторно изграждане. Седемте скулптурни произведения са създадени като пространствени конструкции от отделни елементи, вдъхновени от човешкото тяло. Рисунките разработват същия пластичен въпрос върху двумерната повърхност. Те не просто придружават обектите и не могат да бъдат определени автоматично като техни подготвителни скици. В изложбеното пространство линията, цветното петно, материалът, празнината и обемът се превръщат в равноправни средства за изграждане на формата.
В редакционната концепция на „Картини с думи и багри“ подобна среща принадлежи към територията на граничното изкуство. Това не е строго установен жанр и не обозначава непременно смесването само на две конкретни изкуства. Това е пространство на взаимодействие, в което различни художествени езици се докосват, променят възприятието един за друг и изграждат общ смислов свят. При Христо Харалампиев границата между рисунката и скулптурата не разделя. Тя позволява една форма да бъде мислена последователно като следа, петно, контур, телесен фрагмент, конструкция и присъствие в пространството.
ХРИСТО ХАРАЛАМПИЕВ – ИЗЛОЖБА: СКУЛПТУРА И РИСУНКА – редакционна статия
ЕДИН ОБЕКТ В МНОЖЕСТВО АСПЕКТИ
Краткото авторско представяне назовава централния интерес ясно: възможността да бъде създадена пространствена конструкция чрез отделни елементи, инспирирани от човешката фигура.
Думата„инспирирани“ е съществена. Изложените произведения не пресъздават непременно цялостно човешко тяло. Формата може да напомня торс, рамо, глава, гръб, крайник или извивка, без да се затваря в анатомично описание. Отделният телесен фрагмент се освобождава от задължението да бъде разпознаваем и започва да действа като пластичен елемент.
В рисунката това се случва чрез линията, която очертава и едновременно прекъсва, чрез акварелното петно, което създава привидна плътност и белия лист, който оставя активна празнина. Това прави разместването между видимия човешки образ и абстрактната форма видими и уловени върху двумерната медия.
В скулптурата същият въпрос преминава в усещането за маса и тежест, за материална повърхност – визуална и тактилна, защото тук можем да видим изпъкване и вдлъбване, с които се изразяват отделни форми и зависимости, като свързване на отделни обеми и реалнате празнина между техните части, но можем да видим и грапавината на материала, неговия цвят, блясък, окисленост или чистота. Но при скулптурата и нейното представяне съществува и още един аспект – а той също е визуално ориентиран, моментен, или траен, в зависимот от отношението към него, а това е сянка, която продължава формата върху околното пространство и неговата повърхност. Тук сянката е непосредствено възприятие, но може да бъде и художествено претворена във фотография, която изследва основния обект – скулптурата, или пък търси нейното друго проявление, нейното гранично взаимодействие със средата.
Така изложбата не просто събира рисунки и скулптури. Тя позволява да наблюдаваме как една пластична мисъл преминава през различни материални състояния.
ВИЗУАЛНО ПРИСЪСТВИЕ
Полегналата фигура
Рисунка от Христо Харалампиев: човешката фигура като взаимодействие между линия, акварелно петно и активно бяло пространство. Галерия „Ракурси“
Първата рисунка е хоризонтална. Върху светлия лист се разполага човешка фигура в легнала или силно отпусната поза. Разпознават се глава вдясно, горна част на тялото, извивки на гърдите и обем, който може да бъде прочетен като бедро или свито тяло вляво.
Цветовата система е сдържана: сиви, черни, кафяво-червени и бледорозови разливи. Черният контур понякога определя формата, а другаде се отдалечава от нея и започва да съществува самостоятелно. Акварелните петна не моделират тялото по класически начин. Те се разливат извън очертанията или оставят отделни части почти недокоснати.
Особено силно е отношението между фигурата и празното пространство. Белият лист преминава през тялото, отделя и свързва неговите части. Фигурата изглежда едновременно телесна и разтворена, присъстваща и оттегляща се от собствените си граници.
В тази творба рисунката се приближава до скулптурното мислене не чрез изобразяване на плътна маса, а чрез разполагането на отделни обеми и празнини в обща конструкция.
Вертикалната фигура
Рисунка от Христо Харалампиев: вертикална конструкция от цветни полета, линии и празнини, напомняща силно преобразена човешка фигура. Галрия „Ракурси“
Втората рисунка е вертикална и по-абстрактна. В нея могат да бъдат разпознати фрагменти от човешко тяло, като първата представа води към торс без крайници, но могат да се видят и други форми, като извивка на глава, шия или рамо в горната част, но нито една част не получава окончателно анатомично определение.
Основните цветове са зелено, тюркоазено и синьо, с малки жълти и тъмни акценти. Цветните полета се разливат свободно, докато тънки, тъмни линии ги свързват и пресичат. На места линията изглежда като носеща конструкция, а цветът, като мека тъкан около нея. Другаде цветното петно поема тежестта, а контурът само отбелязва неговото движение.
Големите бели участъци в центъра не са липса на завършеност. Те могат да се прочетат като гладкостта на тялото, нежността на бедрата и гърдите, или като пространства, чрез които формата се самоопределя. Тъкмо тук границата между рисуване и моделиране става особено видима. Линията не описва предмета отвън, по-скоро изгражда временен скелет, около който цветът образува изменчива, полупрозрачна пространствена форма, която продължава да търси своите пространсва чрез разлива на акварелната боя върху мократа хартия.
Скулптурната конструкция
Скулптура от Христо Харалампиев: свързани органични обеми с тъмнозелена патина и полирани бронзово-златисти части. Галерия „Ракурси“
Третото изображение представя скулптура върху тъмен правоъгълен постамент. Обектът е изграден от няколко свързани, но ясно различими обема. Повърхността е тъмнозелена и почти черна в части от формата, докато гладки бронзово-златисти участъци преминават през средата.
Формата е хоризонтално развита, но се издига вдясно. Някои части могат да напомнят крайници, торс или силно преобразено човешко тяло, без композицията да се затваря в единствено фигуративно тълкуване. Вдлъбнатините, отворите и преходите между грапаво и гладко са също толкова значими, колкото отделните маси.
Златистите полирани зони изглеждат като оголени вътрешни пластове или като места, в които формата е разтворена и осветена отвътре. Тъмнозелената патина подчертава неравността и физическата история на повърхността.
Силната странична светлина хвърля голяма сянка върху стената. Тази сянка не е само резултат от фотографирането. Тя създава второ, плоско присъствие на триизмерния обект. Скулптурата поражда собствена „рисунка“ върху стената и по този начин още веднъж свързва обема с равнината.
ГРАНИЧНОТО ИЗКУСТВО КАТО РЕДАКЦИОННА ТЕРИТОРИЯ
Под „гранично изкуство“ тук не разбираме неопределен или междинен жанр, който не е успял да стане нито рисунка, нито скулптура. Напротив, и двата художествени езика запазват своята материална самостоятелност.
Граничното възниква в отношението между обектите. В случая, рисунката мисли чрез пластична конструкция, а скулптурата създава линия чрез своя контур; белият лист действа като пространствена кухина; празнината в обекта действа като неизрисувано поле, а цветното петно внушава обем. Накрая – фотографираната сянка, хвърлена върху стената от скулптурата, отново връща нейния двумерен образ.
Никога не сме разглеждали границата като линия, която разделя – две изкуства; два обекта; две територии. Тя е зона, в която всяко от тях открива възможности, обичайно свързвани с другото.
Изложбата на Христо Харалампиев в галерия „Ракурси“ е убедителен повод да назовем тази територия. Авторът работи както в областта на монументалната и кавалетната пластика, така и в рисунката, синтеза на пластичните изкуства и архитектурата и морфологията на пространството.
ЗА ХУДОЖНИКА
Христо Харалампиев е роден през 1953 г. в София и завършва специалност „Скулптура“ в Националната художествена академия. Работи в областта на монументалната и кавалетната пластика, рисунката, синтеза между пластичните изкуства и архитектурата и изследването на пространствената форма. Професор е в катедра „Рисуване и моделиране“ на Архитектурния факултет на УАСГ, която ръководи между 2006 и 2016 г. Бил е председател на Съюза на българските художници от 1999 до 2005 г.
Негови произведения се намират в Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, други художествени галерии и частни и институционални колекции в България и чужбина.
МЕЖДУ СКУЛПТУРАТА И АРХИТЕКТУРНОТО ПРОСТРАНСТВО
Още едно измерение на граничното присъства в професионалния път на Христо Харалампиев. Скулпторът преподава „Рисуване и моделиране“ в Архитектурния факултет на УАСГ, а сред трайните му творчески и научни интереси са синтезът на пластичните изкуства и архитектурата и морфологията на пространството.
В тази перспектива скулптурата не е само автономен художествен предмет, затворен в галерийната зала. Тя може да участва във вътрешното или външното архитектурно пространство, да променя движението, зрителните оси, светлината и човешкото усещане за мястото. Формата вече не просто заема пространство, а го организира и превръща в част от произведението.
Така срещата между рисунка и скулптура в настоящата изложба може да бъде видяна като част от по-широко художествено мислене. Линията преминава в обем, обемът влиза в отношение с архитектурата, а художественият предмет напуска изолирания постамент и се насочва към живота на човека и общността.
Информация за изложбата
Автор: Христо Харалампиев
Изложба: „Скулптура и рисунка“
Откриване: 10 ноември 2026 г., 18:30 ч.
Продължителност: до 28 ноември 2026 г.
Място: галерия „Ракурси“
Адрес: София, ул. „Хан Крум“ 4А
редакционна статия
