Даниел Бикас е австралиец от ирански произход, пионер в концептуалното изкуство, свързано с персийските килими. Той преосмисля ръчно изработения персийски килим (предназначен за окачване на стена) като съвременно средство за изразяване на идеи. Чрез своето движение „Mission Art Movement“ той разглежда всяка творба като жив разказ – философски, политически, екологичен и дълбоко човешки – като използва традицията като форма на културен диалог с музеи, колекционери и творчески общности по целия свят.

Даниел Бикас се свърза с редакционния екип на сп. „Картини с думи и багри“ с няколко последователни имейла, в които разказа за своята дейност и предложи стойностни авторски творби – ръчно тъкани персийски килими за стена, придружени с литературно-есеистичен прочит за всяка от тях.

Решихме да срещнем автора с читателите на списанието първо чрез статията „Кого избираме да помним“, поместена в бр. 4/2026.

Йоана Милкова Милкова е родена през 2006 г. в гр. София. Завършва 22. СЕУ “Георги С. Раковски” и в момента следва “Режисура за драматичен театър” в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”.

Пише поезия и белетристика от ученическите си години. Нейни творби са публикувани в литературни издания, списания и алманаси. През 2026 г. ръководи творческо писане в рамките на майсторския клас “Мелодии на българското слово” в Аугсбург, Германия. Освен писането, театърът и музиката са неизменна част от творческия й път. Именно срещата между различните изкуства я вдъхновява да търси нови начини да разказва истории и да достига до хората.

Дебютната й поетичната книга “В пухкавото на облаците” (2024 г.) е издадена с подкрепата на издателство “Мусагена”. Носител е на множество национални и международни литературни награди за поезия и проза.

Публикува в сп. “Картини с думи и багри” от бр. 4/2026.

Лъчезар Георгиев Георгиев е роден на 3 октомври 1956 г. във Велико Търново.

Завършил е “Българска филология” във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. От 1994 г. е главен редактор на сп. „Издател”. Доктор по книгознание, библиотекознание и библиография, професор във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, професор в Университета по библиотекознание и информационни технологии – София.

Проф. д-р Лъчезар Георгиев е автор на над 250 научни студии и статии; на научни и художествени книги. Член е на Съюза на учените в България, на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти.

Автор в сп. “Картини с думи и багри” от бр. 4/2026.

Любинка Тошич е родена през 1956 година в с. Руевац, Севојно край Ужице, Сърбия.

Първото си стихотворение написала в дърводелската работилница на дядо си. По-сериозното си занимание с поезия увенчала с първата си стихосбирка „Родни съзвучия“ (1988). Любовта към природата, хората и родния край втъкала в стихотворения, хайку, хайбуни и танки.

Първата ѝ хайку стихосбирка „Облак в улука“ излиза през 1989 година. Следва „Още някоя ябълка“ (1993). Заниманието си с поезия за деца увенчала с книгата „Какво рече гостът“ (2002).

Своя възторг от популярната древна японска песен от 31 срички – танката, разкрива в стихосбирката „Някой изговори твоето име“ (2007). Второто допълнено издание е отпечатано през 2018 година. Следва стихосбирката „Искрено, съвсем искрено“ (2022).

Хайку стиховете ѝ са превеждани на руски, английски, чешки, словенски, македонски, японски, норвежки, немски и френски език. Носителка е на редица значими награди и отличия в страната и чужбина за хайку поезия и хайбун. Застъпена е в многобройни антологии, сборници, списания и в интернет.

За стиховете на Любинка са писали д-р Живан Живкович, Милиян Деспотович, Милутин Пашич, Небойша Симин и мнозина други. Студия за литературното творчество на Любинка Тошич е публикувал д-р Милован Гочманац в книгата „Изкуството на житейската мъдрост“ (2023).

Освен с поезия, Любинка Тошич се занимава с писане на кратки разкази, загадки, афоризми. Член е на редица литературни дружества: „Хайку сдружение на Сърбия и Черна гора“, Белград; „Хайку дружество на Сърбия“, Валево; Литературно-екологичния клуб на сръбско-японското приятелство „Жерав“, Нови Сад; Литературното дружество „Развигор“, Пожега; „Клуб три“, Ужице; КК „Мика Антич“, Инджия и КПД „Васо Пелагич“, Пелагичево, Република Сръбска. Живее и твори в Ужице, заобиколена от многобройно семейство.